Тия дни не намирам време да пиша. Вярно, че имам доста работа, но не е заради това.
Тоя дъжд по никое време  ми докара някакво особено желание за усамотение. Не че и преди не се е случвало, но минаваше бързо. Не ми се излиза, не ми се говори по телефон, к-юто ми също е изключено. Ако някой евентуално пририта, да пише на мейл. :P Ще отговоря при първа възможност.

Започнах да работя по един разказ, случка, която ми се е запечатала в главата. Не храня големи надежди, да видим какво ще излезе. Някой да помогне с идея за благозвучно женско турско име? Както и да е.

В понеделник ходих на аеробика на друго място, не както обикновено. Не беше зле, раздвижих се след две седмици пауза.
На връщане минах да пазаря така, както си бях по време на тренировката, по клин и маратонки. Хвърлих в кошницата пакет замразена сьомга, картофена салата и кофичка кисело мляко, а касиерката тръгна да слага рибата в отделна торба. Казвам и че няма нужда и че искам всичко в една чантичка, а тя пак напъва “ама рибата омирисва!” Айде да видим сега кой е по-инат!  Усещам как хората на опашката почват да нервничат и да ме гледат въпросително “тая сега какво се прави на интересна?!”, плащам набързо, грабвам торбето и се изстрелвам от магазина.

Вчера пък, къде ми е бил акълът не знам, забравих си ключовете за вкъщи в аптеката. Установих липсата им пред входната врата и след кратък размисъл, съпроводен с бурен сърцетуп и пресмятане броя врати, чийто брави ще трябва да се сменят, се сетих, че в обедната почивка ги вадих, за да отключа на доставчика.
И въобще…на който му е къс акъла, са му дълги краката!

И днес и вчера, между впрочем както и много дни назад,  last.fm върти изцяло музика, сходна с тази на Enigma.