Днес е денят, в който всеки блогър има възможност да промотира пет нови блога, които са попаднали в полезрението му и са го спечелили като читател. И така, ето ги моите предложения:
Много цветен блог - нарича себе си Sunny и това доста и приляга. Лъчезарна и усмихната, също като блога си.
Вила Вилекула - този блог май не е много нов, но аз го открих наскоро и оттогава е неизменна част от сутрешния ми ритуал за събуждане с чаша кафе и разходка из Интернет.
Нож и виличка - Вкусен блог с рецепти, хубави картинки и още нещо. Двете каки май нямат нужда от представяне, затова мога само да им кажа да продължават в същия дух да ни “хранят”.
Smiling -Блогът на Жюстин Томс (чудя се това ли е истинското и име?) го открих благодарение на Блогосферата на Дневник.bg и го следя с огромно удоволствие.
Днес е Циганската Богородица, по-известна сред ромите като Богородица Бари.
На този ден циганите посещават някой манастир, посветен на света Богородица. Водят болните си деца и се молят за изцерението им. Пеят и въртят кръшни танци. В чест на големия празник колят курбан за здраве-агне.
Присъстват цигани от всички краища на България, които идват с цялата си рода. Момичетата навършили 12 години се гласят като за сватба-тук може да открият бъдещия си жених. Девойка от добро семейство се спазарява за около 15-20 000 лева, но ако е от богат и знатен род цената се вдига многократно, като най-важното условие е тя да бъде девствена.
Днес меко, плавно и безаварийно минах към тарифен план M-Tel Relax 500.
От самото начало идеята ми допадна, обаче нали телефонът ми е фирмен, мислех, че няма да мога да се възползвам от тази благина.
Нещата, за моя най-приятна изненада, ми се получиха перфектно. И така, при месечна такса 15,90 имам 500 безплатни минути разговори към 10 м-телски номера.
Селекцията я направих на база последни контакти, с които съм водила разговори месец-два назад.
Веднага искам да успокоя останалите, че ако слушкат, има опция за промяна на предварително избраните номера.
На дъбовата маса
до прозореца
стърчеше малка ваза
с причудлива форма
не беше от кристал
и с грубостта си
режеше като с бръснач
кадифеното синьо на полуздрача
Присъствието и вероятно
не бе съвсем уместно
но всеки влязъл в стаята
притваряше очи унесен
в омаята на дъхавия аромат
на сънената роза в нея.
Наш Атанас все по-активно се включва в приготвянето на манджите вкъщи.
Днес с голямо желание и с нулево побутване от моя страна напълни чушките с каймата и ориза.
На дядо си, известен с кулинарните си умения в цялата ни рода, се е метнал май.
Отдавна си мислех да отворя Книга за гости където знайните и незнайни посетители на блога да драснат по едно име или в краен случай по едно кръстче, но нещо все не ми достигаше ентусиазъм, докато днес не попаднах на това. Вдъхнових се и като един любезен домакин си лепнах снимка и го качих тук. И така, топката е във вашето поле!
Българите сме все любознателни хора, няма лошо, обаче си мисля, че в дадени моменти трябва да има някаква анемична граница при общуването, която никога да не се прескача. “Никога” като понятие звучи твърде категорично за либералните ми възгледи, затова ще го заменя с “в краен случай” и ще се застраховам от иронични коментари и натяквания като кажа, че горното не важи за приятели и редовно четящи тук.
“Как отслабна толкова” с вариации от “Лол, колко си отслабнала!” до “Ама ти си се стопила направо!”? Хора, от 5 години съм заковала на 50 кила, които май са оптималното тегло за мен, така че си спестете констатациите, защото не са верни. Ако се опитвате да ми направите комплимент, това не е подходящия и го приемам като празнословене и чесане на езика.
“Ауу каква татуировка! Хубава е, ама няма ли да ти омръзне някой ден?” Не е ли това моя грижа все пак? След като изказвате най-напред положителна оценка за нещо, проява на много лош вкус е веднага след това да го оплюете. Това май се наричаше завист?
Ето го и моят фаворит: Не мислите ли вече за второ дете?! Най-дразнещ е моментът, че често го задават хора, които не са се “отчели” дори по веднъж за повишаване приръста на населението в България, за сметка на това обаче се чувстват някак длъжни да ми дават акъл по въпроса. Искам да успокоя и зарадвам тези загрижени за репродуцирането на гените ми хорица, че с риск да си спретнем едно мъжко баскетболно отборче, ще караме до появата на мома, пък к’вот дойде.
