Въпросите, свързани с медитация, ме вълнуват от доволно дълго време насам. Правила съм, естествено, и опити  да медитирам. Те се изразяваха в следното:
Отпусках се на леглото и се опитвах да не мисля за нищо. Беше трудно, защото мисълта “да не мислиш за нищо” е също мисъл. Представях си, че се намирам в балетна зала с много на брой прозорци. По-скоро цяла една стена беше покрита с прозорци, през които надлъж и нашир се простираха тучни ливади. Като се изключи станката, прикрепена на другата стена, помещението беше празно. Нямаше дори огледала, което е странно за една истинска балетна зала. Вътре нахлуваше поток от ярка светлина, която сякаш имаше плътност, аз можех да я усетя като допир върху кожата. Тогава от нищот се разнасяше ефирна мелодия и ме издигаше леко във въздуха. Престоя на това място, ми носеше покой и удовлетворение. След това най-често заспивах много дълбоко.

Днес чета в ”Медитация Изкуството на екстаза, Ошо” :“ Суфи дервишите са използвали като техника, като сред­ство, танца. Ако се потопиш в танца, не може да продължиш да си интелектуален, защото танцът е нещо трудно. За него е нужно цялото ти същество. И задължително настъпва един момент, в който танцът се превръща в несъзнателен. Колкото е по-жизнен, по-енергичен, колкото повече си в него, толкова по-малко участие взема разумът. В един момент няма да танцуваш, а танцът ще те е завладял, ще те е поел.”

При аеробиката, която си е вид танц, много енергичен и изтощителен, изпадам в нещо като транс. Преставам да мисля рационално и се отдавам само на удоволствието от движенията на тялото. Това, предполагам, се случва след като престана да мисля кое движение след кое следва и целия процес става механичен. Тогава идва насладата от танца. Най-интересното е, че въпреки тежката умора, след приключване на тренировката усещам огромно удовлетворение и съм пълна с енергия.

Това си е моят начин да медитирам, ще се радвам да разбера дали и вие се опитвате някак да достигнете нирвана. :)