Сега, повече от всичко друго на света, искам да завали.

И да вали цяла нощ, монотонно и равноделно.

И миризмата на дъжд и рохка земя да нахлува на глътки през прозореца.

Да ме облива на струи прохладния аромат на този толкова дълго чакан дъжд.

Като милувка от суров любим. Като шепот от далечна пролетност.

Като маяк във тъмна бездна есенна. 

Ще съм заспала може би, но в съня си ще вдъхвам неповторимата свежест на всяка капка.

Всяка капка ще измива зачатъците на тленност и ще ми носи безсмъртие.  

Аз ще съм в капката, която се стича по стъблото и попива дълбоко в земята.

Дълбоко, много дълбоко.

“I feel something falling from the sky
I’m so sad I made the angels cry.”