юли 3, 2007
Казвала ли съм колко лудо и безрезервно обичам Дебелянов?
Моят дзен днес:
Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл-бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
юли 3, 2007
Казвала ли съм колко лудо и безрезервно обичам Дебелянов?
Моят дзен днес:
Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл-бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.
юли 3, 2007 at 4:30 pm
И е много прав човекът, точно така си отиде.
юли 3, 2007 at 5:10 pm
Моето любимо:
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
“В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!”
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така…
юли 4, 2007 at 7:03 am
…и всеки стих ще е деня,
през който тичал съм безкрайно,
в шумящи есенни листа-
те, стъпките ми носили потайно…
юли 4, 2007 at 11:46 am
а защо не и:
“В градини пролет радостна полъхна -
слана и преспи ли ще ги смутят? -
Възкръсна моя ден, нощта издъхна
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят.”
юли 4, 2007 at 12:42 pm
и после:
..и нежен аромат с криле небесен,
докосва те с целувка и с песен…
и отлита…
усмихваш се на тази ти омая
и пак нощта задава се…
..въздъхваш…
и стон и шепот в сърцето твое
набира сили…иска да говори…
жадуват нежните ти устни
за страст и тръпка,
не за чувства пусти.