юни 25, 2007
Край реката, в гостоприемната прохлада на ореховата сянка, тази пеперуда ме намери. Разходи се хубавичко върху мен, сякаш изследваше новозавзета територия и ме нагъделичка безпардонно с пипалцата си. Изглежда и беше страшно удобно върху ръката ми, защото никак не бързаше да си ходи. Само пърхаше кокетно с крилца, като че ли осъзнаваше по някакъв тайнствен начин своята неповторима очарователност. И точно когато си помислих, че искам да остане при мен завинаги, тя отлетя…
юни 25, 2007 at 4:48 pm
много симпатично разказче и готина снимка
юни 25, 2007 at 8:11 pm
Хубаво е, когато нещата останат в рамките на поезията и художествената измислица, защото никак не е хубаво да се влюбиш в пеперуда, ама такава - истинска, с високи токчета и очилца, от типа: “защо ме излъга, че Кайена е твой” :))))
юни 26, 2007 at 4:24 am
Тц… Имам панически страх от всякакви летящи, бръмчащи и жужащи… Мене ако ме полази такава гад вероятно ще се побъркам
юни 26, 2007 at 5:45 am
Хм, същото като да се влюбиш в една малко поизрастнала гъсеница :).
юни 26, 2007 at 9:14 am
Въпрос извън темата - липсата на халка на пръста ти е защотото си била сред природата и не искаш да я загубиш или нямаш такава?
юни 26, 2007 at 9:39 am
:))) Всеки си среща някой ден своята пеперуда, която.. ‘предизвиква урагани в другия край на планетата’
юни 26, 2007 at 10:18 am
@marsian:не се знае кой кого!
Първото заглавие беше “да опитомиш пеперуда”, но ми звучеше прекалено самонадеяно и го промених. 
@asktisho: Да, има такива пеперуди, наистина. А какво ще кажеш за онези, нощните пеперуди от мъжки пол, дето скачат неуморно от цвят на цвят, като всеки път каканижат, че по-красиво цвете не са виждали през живота си? В следващия момент, когато работата стане сериозна, дърпат ръчната и започват да се жалват как все още не са готови да се обвържат и се хвърлят в обятията на първото “цвете”, което им се мерне пред очите.
Всъщност, благодаря ти, че ме вдъхнови по темата, мога да кажа доста по въпроса и ще го направя!
@vallens: Ами, аз нямам такава фобия. Е, признавам, че ненавиждам хлебарки и често влизам в неравна битка с тях, но иначе нямам проблем.
@Дончо: Това беше грубичко от твоя страна.
@Naav: С риск да те разочаровам-нито едно от двете. Пробвай пак!
юни 26, 2007 at 11:48 am
ами може ли аз да пробвам … - да не би халката да седи на другата страна, по принцип!!!???
юни 26, 2007 at 12:07 pm
юни 26, 2007 at 1:42 pm
Невероятно!!! Как се сети?!? Гениално!!!
юни 26, 2007 at 3:44 pm
Халката се носи на дясната ръка поне в България. Да не би да си сменила страната на снимката и сега да ме караш да се
чуствам виновен, без вина
юни 27, 2007 at 10:10 am
Какво ще кажа ли? Ами имам доста за разказване. Дори цяла книга съм написал по въпроса :)))