Преди известно време се замислих върху един проблем. Ако, да речем, животът ми сервира “обратна разписка” (например: епикриза че ми остават не повече от 2-5 години), къде ще предпочета да изживея тези години? Дали ще предпочета да остана в чужбина?

Това е коментарът на Дончо, един българин, който живее в чужбина, предизвикан от скорошна статия на Йовко за фон, перспектива и разни други фотографско-житейски неща. :)

Материалът се казва “За бягството”, но мисля, че повече би му подхождало заглавието “За завръщането”.

Аз в чужбина не съм живяла и нямам нужната “база данни” за сравнение. Пред мен никога не е стояла дилемата “да замина или да остана” и затова ми е трудно да преценя кое от двете ще предпочета в подобна ситуация. Даже хипотетично.

Доколкото познавам себе си, не мисля, че ще мога да вирея някъде извън България, не знам. Вероятно ми липсва адаптивност, супер ценно качество за един емигрант, а може би просто изпитвам страх от неизвестното, въпреки авантюристичния ми дух.

А животът в странство си е сложно уравнение с множество неизвестни, чието решение е дълго, завъртяно и не винаги носи очакваното удовлетворение.