Повечето хора, които имат деца, ще се съгласят с мен, че възпитанието на едно дете е много трудна работа. Това е нещо, което не се прави за ден-два и дори не за седем години, както твърдят древните философи. Това са непрестанни грижи и внимание, които отдаваш за цял живот, без да си сигурен какви ще са в крайна сметка резултатите от тях.
Не става дума само за безсънните нощи, когато се бориш с 40 градусови температури и се чудиш как да предотвратиш поредното повръщане. Нито пък за четенето вечер на приказки, когато самият ти буквално умираш за сън.
Мисля си, че най-важно от всичко е да даваме отговори на детето. Казвам отговори, в множествено число, защото точно това имам предвид-на един въпрос да даваме възможно максимален брой отговори. Да не се задоволяваме само с нашето мнение, а да споменем и други гледни точки, за да предложим на детето ни варианти да погледне проблема от различни ъгли и да избере само своята позиция.
Не трябва да подценяваме нашето дете, като му представяме нещата само в черно или бяло. Мисля, че това е голяма грешка, която много родители допускат. Проектират собствените си страхове и предразсъдъци върху децата си и ги лишават от свободата сами да стигнат до тяхната си истина.
Например идва момент, в който детето задава въпросите си за съществуването на Господ, произхода на човека (и в частност на динозаврите) и дали когато вали ”Дядо Боже плаче”, а когато гърми “Дядо Боже се ядосва” и т. н. Истина е, че съм вярваща и тук би било много удобно за мен да изманипулирам мисълта на сина си и да му кажа-да, Насе, точно така, трябва да си послушен и да не ядосваш Дядо Боже, за да е хубаво времето.
От друга страна мога да му обясня, че ако въобще има Бог, то той едва ли би се занимавал с такива прозаични неща като атмосферните влияния и промените в климата. По-скоро работата му е да ни крепи да не падаме духом, когато се сблъскваме с трудности, да ни помага в трудни моменти да намираме вярното решение. Това, в случай, че имаме вяра в него. Ако пък ни е трудно да повярваме в съществуването му, няма проблем. Съществува Дарвиновата теория, която обяснява произхода и развитието на човека, етапите на еволюция през които е преминал и т. н.
Стига да им се предостави свободата да избират, със своята свръхчувствителност и интуитивност, децата много успешно налучкват правилната посока и често ни изненадват с интелигентността си и верния усет за нещата.
