Ех, какво време се отвори днес – като по поръчка!
Птички чуруликат, насекоми жужат, слънчице се усмихва…Какво повече му трябва на човек?!
Снощи като се прибирахме от поредната тренировка с Мона, попаднахме в едно много приятно задръстване с коли на абитуриенти. Млади, превъзбудени и красиви, със своята хлапашка нахаканост и житейска необремененост.
С носталгично умиление си спомням за нашия бал преди има-няма 13 години! Как си лети времето направо не е истина!
Неминуемо е сравнението между Нас и Тях-абитуриентите от випуск ‘94 и тазгодишните зрелостници. Какви бяхме ние, какви са те? Толкова различни и същевременно еднакви. Ние, пионерчетата, които давахме рапорти като войници и ходехме на манифестации по задължение и Те-децата на промяната, които ходят на Зелено училище, вместо по трудови бригади. Това е първото поколение на новото време, недокоснато от политически идеологизъм и утопични обещания.
Те са първите, родени свободни и ми се иска да вярвам, че точно те са избраните, които с чистите си умове и ненаранена психика могат да променят нещата.
А ние? Ние сме тяхното днес.
Честит празник!
май 24, 2007 at 3:53 pm
Ей, написа най-накрая нещо, сериозно се бях притеснил какво става… неприятно мълчание точно след операцията на Насето.
Спомням си навремето точно вашия абитуриентски бал, даже много добре го помня
. А ти имаш ли идея колко много се случи за тези 13 години?
май 24, 2007 at 9:35 pm
Ама ти това сериозно ли го мислиш?!? Децата на промяната, избраните, с чистата психика…аре стига бе…
Влизаш в някакви клишета – децата на промяната, родени свободни…По едно и също време сме раждани с тебе, аз не чувствам и не съм се чувствала никога несвободна, единственото нещо, което съм правила насила и по задължение е да ям гадната крем-супа в детската градина, а мозъка предпочитам да ми го бяха промили, хич и да не мисля, ама не са успели явно, тревожат ме стотици, хиляди, милиарди неща…
На гена можем да разчитаме – баща му е отишъл с 35-годишен мотор, оплескан с кал, щото нямал калник мотора, а майка му по-скромничка – с гола глава 
, ама възпитанието трудна работа бе…особено в тая наша консуматорска епоха…
Днес ги гледах пред Тримонциум. То не бяха Порше Кайени, не бяха Лексуси, не бяха Аудита ку ненамквоси, не бяха изкуствени коси, нокти, мигли, тен, рокли и костюми от по 3, 4, 5 и нагоре лева, не бе чалга до дупка…Висят пияни-заляни от прозорците на колите, махат като някви кинозвезди…Е по-спокойно де, това не е Кан, паркинга пред Тримонциум е:) И не завършвате Принстън примерно, световнонеизвестна пловдивска гимназия завършвате…
Малко съм разочарована
Абе с риск да звуча като няква пенсионерка, абитурентите хич не ме вдъхновиха да си мисля за светло бъдеще, необременено съзнание и т.н. Напротив
Надявам се и ще се опитам единствено да възпитам сина си така, че да му стиска да отиде на абитурентския си бал с дънки или костюм от 100 лв, пеша или с 20-годишния мотор на баща си примерно, във време когато съучениците му вероятно ще паркират хеликоптери пред Тримона
май 27, 2007 at 3:16 pm
@Дончо, ясно е, че след операцията на Наси блогът ми беше последна грижа. Обратното би било ненормално и признак на шизофрения с маниакални пристъпи на депресия или нещо от сорта.
А промените, случили се през тези 13 години след завършването ни, смятам обстойно да разнищим на по чаша бира, след като се приберете, живот и здраве, в Пловдив. 
@Bistra, съжалявам, че те разочаровам, но аз съм си оптимист човек и отказвам да повярвам, че цялото поколение е с чалгарски манталитет и от тях, видите ли, нищо няма да излезе.
Не съм фен на обобщенията и смятам, че всяка епоха възпитава както стереотипно мислещи хора, така и личности, които се опитват да излязат от стандартния коловоз и да променят, дай боже към по-добро, бъдещето на страната ни.
Колкото до абитуриентските балове не разбирам защо да не се радват, ако не са завършили Принстън?! Забавляват се децата по свой си начин и в това не виждам нищо лошо. Колоритно е, весело, създава настроение у всички ни, или поне у повечето хора.
А на сладура Виктор направо не му завиждам с такава взискателна майка!
май 27, 2007 at 8:01 pm
Чаша? ЧАША? Тц, тц, тц!
май 27, 2007 at 9:15 pm
Максималист си беше и такъв си остана, брей!
юни 3, 2007 at 7:08 am
Е, ти пък сега, взискателна?!? Не съм бе! Ей сега като си преговори по латински, прочете 10 страници от “Тъй рече Заратустра” (в оригинал, разбира се) и ми ги разкаже, и като реши задължителните за деня 168 задачи по геометрия и го пускам да играе
Толкова много ли искам ?!?
юни 3, 2007 at 1:17 pm