Утре е операцията на Наси за отстраняване на третата сливица.
Трябва да съм силна, за да му вдъхвам кураж, а цяло ято прилепи се блъскат в стомаха ми без цел и посока.
На тренировката довечера ще скачам до крайно изтощение, за да мога да спя през нощта.
Добавено на 18. 05. : Едно изследване, което направихме нарочно за другите две сливици, показа, че и те са възпалени. Така вчера към 11 часа Насито олекна с около половин кило след като му извадиха накуп и трите сливици.
Това беше най-дългият и тегав ден в живота на сина ми, а за мен да не говорим. Задържаха ни до вечерта, за да му преливат глюкоза, понеже имаше опасност да се обезводни. В крайна сметка всичко мина успешно и днес той е по-добре. Трудно му е както да говори, така и да преглъща кишаво-течната храна, която единствено може да яде, но иначе е смел и се възстановява доста бързо, а и е окрилен от идеята за несметните количества сладолед, които ще погълне, след като се оправи напълно.
май 16, 2007 at 3:58 pm
spokoino, vqrvam 4e vsi4ko 6te mine uspe6no…
Be strong!
май 17, 2007 at 4:44 pm
как мина?
май 17, 2007 at 7:25 pm
Май леко със закъснение чета този пост, но на мен ми махнаха и трите и операцията не е почти нищо особено, за 30 мин. и ме накълцаха
Само че лошото идва след това. Докато свикне да говори…или пък с яденето има известни проблемации, но за месец някъде ще мине. Е не знам обаче за трета сливица дали ще е толкова неприятно. Успех и скорощно възстановяване!
декември 31, 2007 at 4:18 pm
[...] Станах мама на първокласник, на който му бяха оперирали сливиците през пролетта. Взех участие в брането на първата черешова [...]