Гергьовден и народното веселие

В събота пак бяхме сватбари и си изкарахме много весело.
Времето отново не се съобрази с метеорологичната прогноза за топъл майски ден, което беше доста нелюбезно от негова страна, но въпреки усилията, не успя да помрачи хубавия празник.

Изненадата на деня поднесе Насето, който стоически издържа едночасовото право хоро и накрая дори успя да хване стъпката, като с едва прикрита гордост ситнеше до мен. Ясно на кой се е метнал, нали.

На Гергьовден ходихме в Черноземен, където по традиция ни нагостиха с пълнено агне и домашна баклава.
За първи път присъствах на народни борби, които всяка година се провеждат в този край. След дълги колебания и агитация от страна на родата и нашето момче, синът на домакините ни, взе участие в състезанието, като дори спечели престижното трето място и парична награда.

На връщане се забавлявахме с играта “Колко добре ме познаваш?” като измисляхме правилата в движение, а малчо пак ни тресна в земята със супер точните си наблюдения и доста провокативни въпросчета. Да му се ненадяваш!

Оставихме зад нас един запомнящ се уикенд, с много срещи, смях и радостни вълнения, само дето след тежките софри и безбройните вдигнати тостове, днес ще съм на солети и кисело мляко, ама няма как, всеки гяволук се заплаща!