Събота късен следобед.
Изобщо не вали, но пак е приятно.
Безименният клоун изнася своето представление гранде на централния площад.
Повечето хора са излезли да се поразходят
и с охота спират да се посмеят на номерата му.
Някои се кикотят до сълзи, други обират с престорена важност смеха си,
но всички се забавляват.
Има и такива, които бързат. Те пресичат импровизираната сцена
и веднага стават обект на палячовските закачки.
Тогава дружно биват наказвани с присмех от страна на публиката.
Всички се радват от сърце на клоунските номера тук, на площада на този град.
Представлението свършва с много аплодисменти и шумно одобрение.
И тогава шапката на палячото се озовава на земята, празна и подканяща.
април 15, 2007
април 16, 2007 at 8:22 am
Този няколко пъти ни е забавлявал, но… като се замисля, лошо е да ставаш самия ти обект на шегите му. Защото понякога са си доста грубички.
Но човекът е майстор в занаята, определено.
април 16, 2007 at 9:40 am
Определено някои от шегите му са малко агресивни, но за човек с чувство за хумор това не би следвало да е проблем. Просто влизаш в тона му и заедно правите шоу.
април 16, 2007 at 10:24 am
Кени като ме види и хуква да бяга
– не веднъж се е опитвал да се гъбарка с мен, въпреки че се познаваме, но в крайна сметка се оказваме двама на “сцената” и… кой се отказва от двойна порция смях, дай ми на мен да правя простотии 
.
април 16, 2007 at 11:00 am
@Вера, Димитър: Аз лично съм виждал как веднъж наистина да си отнесе боя, когато се опита да се гъбарка с гаджето на някакво говедо (говедото беше с нея). Оказа се обаче, че говедото имало среща на бингото, при което още няколко говеда се опитаха да се саморазправят с клоуна.
Не се получи, само го ритнаха май 1-2 пъти. Той взе да им ръкопляска, след това си тръгна.
Интересното е, че никой (включително и аз) не си направи труда да го защити. А гледаха поне 100 човека.
април 16, 2007 at 4:00 pm
е не, аз не съм брутален, просто му се връзвам на простотиите и веднага ми хрумват нови и смехът става двоен. Иначе е тъпо – все едно да пребиеш сервитьорката в кварталното кафене, защото така е избрала да си вади хляба и това й се отдава.
април 17, 2007 at 11:19 am
От много време не съм виждал улични клоуни и мимове. Иначе с удоволствие бих им се посмял за да си оправя настроението в това забързано ежедневие…