Под дъгата

Все повече се убеждавам, че както в България не може да се намери фризьор, който да те подстриже така, както ти искаш, така също не съм срещнала до момента и бояджия, който да не възроптае срещу цвета, избран от теб.
Добре бе, гении на дизайнерската мисъл, светила в интериорния стайлинг, ако искам ще си вапцам аптеката в червено и вие не сте в състояние да ме спрете, дори да ме заплашите с цяло стадо бикове!
И понеже аз не обичам правилата и особено ми е кеф да се противопоставям на мъжките правила, вече си имам една аптека в цвят неузряло авокадо. Пък.

И пак за мъжките правила, този път на тъмносин фон.
Работата е сериозна, значи!

На детския рожден ден в петък имаше момиченце, което с кокетната си рокличка с буфан ръкавче и корделка в косите, поразително приличаше на Каролевата Алиса или поне на представата ми за нея. Беше нейна двойничка, но се казва Поля.
Няколко души са ми казвали, че и аз си имам двойничка, но не е литературен герой (ще ми се), а реална личност. Колкото и любопиткото в мен да напира да види това момиче, не съм сигурна дали искам да се срещнем двете с нея. И не защото имам притеснения относно уникалността си , все пак с малко грим и прическа сравнително лесно може да се постигне външна прилика.
Обаче ако съвсем случайно вземе да не ми хареса, к’во ще правим после?

Какво ново при мен тия дни? Много неща, но нищо за блогване.
Основно срещи с приятели навън, по любовните улици на града.
Толкова километри пеш, колкото навъртях вчера и онзи ден, сигурно не ми се събират за цял месец ходене.
Трамбоване по Главната улица, пренаселена с хора, което в други случаи би ме издразнило, а сега само ме усмихва съзаклятнически.
Свидетел съм на гледки, звуци и миризми, които не бих могла да изчопля от междуредията на мозъчните си полукълба, ако не съм ги видяла с очите си.
Коктейл от хаотични мисли и разбълбукани емоции, идеален допинг срещу пролетната умора.
Навън, навън, навън!

Две вечери подред хващам края на едно късометражно филмче, което се нарича “Ти гониш” на режисьора Николай Мутафчиев и разглежда пукнатините в сексуалната култура на тинейджърите.
При все че филмът е адресиран към масовата аудитория и е желателно да стигне до възможно най-голям брой деца, не можах да намеря видеото в Интернет.

Открих само следната информация:
info_ti_gonish

Ух, тоя ако ми падне, ще му счупя носа.

Събота късен следобед.
Изобщо не вали, но пак е приятно.
Безименният клоун изнася своето представление гранде на централния площад.
Повечето хора са излезли да се поразходят
и с охота спират да се посмеят на номерата му.
Някои се кикотят до сълзи, други обират с престорена важност смеха си,
но всички се забавляват.
Има и такива, които бързат. Те пресичат импровизираната сцена
и веднага стават обект на палячовските закачки.
Тогава дружно биват наказвани с присмех от страна на публиката.
Всички се радват от сърце на клоунските номера тук, на площада на този град.
Представлението свършва с много аплодисменти и шумно одобрение.
И тогава шапката на палячото се озовава на земята, празна и подканяща.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Петък тринайсти е, ставам в десет,
цепи главата ми як махмурлук.
Някой откраднал е вън Mercedes- а,
но всичко лошо не свършва до тук.

Негър ми води след миг дъщеря ми,
бременна в третия месец била.
Сякаш в главата ми звънват камбани,
след като долу ме блъска кола.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле…

Припев:
Петък, петък тринайсти е, ден на бедите.
Празник на лошия, ех лош късмет.
Късам, късам си нервите, свършвам парите,
ден, в който нищо не ми е наред.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Данъчен в моята фирмичка влиза,
несподелена е наш’та любов.
Щатите пак ме отрязват за виза,
с микроинфаркт се потя в Пирогов.

Дузпа на мача изпуска Стоичков,
скарвам се с мойта любима жена.
Страшен карък, а отгоре на всичко…
Как се заспива при пълна луна.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле…

Припев:
Петък, петък тринайсти е, ден на бедите.
Празник на лошия, ех лош късмет.
Късам, късам си нервите, свършвам парите,
ден, в който нищо не ми е наред.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Току-що се прибрахме от съседите на третия етаж, мило семейство с детенце.
Мацката е данъчен служител, а мъжът и, който е адаш на сина ми, се занимава с ел. инсталации.
Преди повече от четири години, когато се нанасяхме в апартамента, тя беше бременна, но не много.
Всъщност си беше с коремче жената като за бременна примерно в седмия месец. Каква беше изненадата ми, когато след десетина дни Наско, мъжът и, ни почерпи, защото му се родил син. Да е живо и здраво детето.
Наско е израснал тук и е източник на огромно количество информация за миналото и настоящето на хората от блока.
Днес например разбрах, че комшийката на шестия етаж е бивш доносник и е “допринесла” много за нерадостната съдба на г-н К., който се споминал преждевременно.  
В отсрещния вход на втория етаж живее истинска сексдива, която всяка вечер услужливо се съблича на светната лампа.
Странното семейство с куче, което живее срещу нас, всъщност са брат и сестра. Помиярчето, чиято възраст е никому неизвестна, а породата още по-малко, наскоро получило инфаркт. Явно стресът му е дошъл в повече. Все пак оживя, горкото.

Винаги е интересно и полезно да се събираш със съседи, най-малкото за да не забравяш вечерно време винаги да дърпаш завесите.

Отиде си един велик писател.

Мир на праха му!

* “Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.”
* “Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.”
* “Научна фантастика - това са комикси без картинките.”
* “Не трябва непремено да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.”
* “Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.”
* “Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.”
* “Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане.” (от “Кланица 5″)
* “Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.”
* “Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна.”
* “Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.”
* “Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”
* “И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.” - от “Фарс или никога вече самота”