Пролет е, нито първа, нито последна.
И щъркелите долетяха в гнездото си, напук на
дъжда и всички отминали надежди.
Ах, Лилиев…безкрайно нежен и откровен:
“В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!”

А ето го и моят отговор:
…за благослов прозирни пръсти пак ще свие
и двамата окриляни от нейната усмивка блага
души един на друг смирено ще разкрият,
ще шепнат тихо
и ще чезнат в мрака…