Сутринта имах неприятен инцидент с колата. Правех маневра на платения паркинг на булевард “Независимост” и незнайно как отдясно изпадна един велосипедист. Мигачът си цъкаше подобаващо, но човекът явно е пропуснал тази подробност, а и аз не бях го видяла в огледалото за обратно виждане. В един момент с периферното зрение мернах, че някой е приклещен между спрелите коли и моя все още движещ се автомобил и скочих на спирачките. Изхвърчах от пежото и захванах да се извинявам и да разпитвам човека, горе-долу моя възраст, дали е добре и има ли нужда от лекарска помощ, а той ми се ухили едно такова всеопрощаващо и вика “спокойно бе, нищо ми няма”. Слава богу, читав беше! Яхна си колелото и си продължи по пътя. Сигурно съм изглеждала доста сащисано, та човекът не посмя да се оплаче дори. Закачам си една висяща обица от днес, освен всичките там МПС-та, мотористи и пешеходци, да обръщам специално внимание и на колоездачите!