Мразя, мразя да си губя нещата! Не съм в 5 клас да му се не види! Не е честно! Голямо мрън. :(

Какво сега, да си вържа ключа на врата с ластик от бельо и да си пъхна парите в чорапа?!

Ще ме спаси ли това от проклятието да губя вещи? Вече започвам да си мисля, че аз не просто губя неща, а нещата бягат от мен по една или друга причина. Не съм им симпатична или пък влизам в разрез с разбиранията им за живота и те решават, че не желаят повече да си губят времето с мен . А може би се чувстват пренебрегнати и недооценени, не знам…

Ето например моите прекрасни слънчеви очила-няколко дни беше облачно и нямах нужда от тях и днес, когато ги потърсих, за да предпазя околоочния си контур от преждевременното образуване на “пачи крак”, с мъка открих, че те липсват от съдържанието на дамската ми чанта. А по бегли спомени трябваше да са там и кротко да си почиват в прохладата на синия велурен калъф. Мдам, явно всичко е било изпипано до най-малката подробност и осъществено с брилянтна прецизност от тези на пръв поглед кротки тъмни очила.

Не им се сърдя, наистина. Знам, че дори и най-обикновените слънчеви очила имат право да търсят щастието си върху нечий друг нос. Минало.