март 9, 2007
Тази снимка на сина ми публикувах лятото в един пост за морските ни приключения.
Днес една приятелка ми се обажда и ми съобщава най-тържествено, че същата снимка се мъдри в новия брой на
“Домашна енциклопедия за здравето”, свитък 10, стр. 34 без никой от редакцията на това списание да се свърже с мен и най-малкото да ме уведоми. Ако са си мислели, че от майчинска гордост и суета няма да реагирам и ще подмина това грубо нарушаване на лиценза на блога, здраво са се минали. Освен това във въпросната статия никъде не е посочен източника на снимката. Днес снимка, утре? Питам се за какво ги слагаме тези лицензи и има ли смисъл от цялата тази работа с правата?!
Моля блогобщоността за мнение и съвет по този случай.
март 9, 2007 at 12:08 pm
Ами г-н Чорбаджийски има доста голям опит с подобни истории. Предлагам да погледнете блога му на адрес http://georgi.unixsol.org/diary/ за повече подробности.
март 9, 2007 at 12:39 pm
Ами аз наистина не знам какво се прави в такива случаи
Предполагам, че щях да звънна в редакцията и да вдигна скандал, ама за нататък май нямам идея 
Но това е нечестно и грозно. Крадци! 
март 9, 2007 at 12:42 pm
Погледнах блога на Георги Чорбаджийски и разбрах, че и той се е сблъсквал с подобно безхаберие. Като начало мисля да пиша e-mail до редакцията на “Домашна енциклопедия за здравето”, макар да се съмнявам, че някой ще ми отговори.
март 9, 2007 at 12:45 pm
аз бих наел адвокат. да ти се извинят в следващото издание, да публикуват линк към блога, или каквото прецениш и е разумно. ако не щат - съди ги.
тогава ще стане ясно, че има смисъл от тия лицензи. ако не си ги защитаваме - тогава няма да има.
успех!
март 9, 2007 at 1:57 pm
наеми адвокат, срещу тридесет лева ще ги посети на място и ще ги покани нотариално за среща иначе завеждаш дело. или в другия случай просто хонорара (вече ти имаш право да си го обявиш, след като не са те питали) ти е 500 лева, примерно. и кога им е удобно да оформят документите за да си го получиш.
скоро на един от фото-форума му бяха гепали снимка за брошура на солвей, и доколкото разбрах говорим за четирицифрен хонорар. е хайде солвей е богата фирма. но спокойно малчугана се уреди яко с играчки
клик
март 9, 2007 at 3:28 pm
Предлагам ти следните стъпки:
а) Пишеш електронно писмо. Посочваш, че в лиценза на блога пише “Некомерсиално - Без производни”. Искаш признание на правата върху снимката И компенсация.
Ако няма отговор или е незадоволителен:
б) Наемаш адвокат, да им изпрати същото в по-формален вариант.
Ако няма отговор или е незадоволителен:
в) Съдиш ги, като преди това се обръщаш към… ъ-ъ, някоя българска организация за свободно съдържание, за да окажат помощ, свидетелстват и следят процеса. Може да стане хубав прецедент. (Въпреки че българското право не се основава на прецеденти, едно разрешено в твоя полза дело ще послужи за назидание на следващия, който реши да краде свободно съдържание.)
Всъщност, вярвам че всичко това можеш да го съобразиш и сама.
март 9, 2007 at 4:26 pm
Как става номерът с лиценза? Че много ме заинтригува…
Преди време мрънках, че ме цитират без линк или поне име, сега май става напечено, няма да е зле да се защитя
март 9, 2007 at 4:42 pm
Вери, гадно-неприятна работа. Освен лиценза на блога, тук има и допълнително нарушение, което е публикуването на снимка на твое подопечно лице (т.е. синът ти) без изричното твое съгласие за това.
Аз съм за адвокат. Поне свидетели имаш достатъчно!
Крайно време е подобни крадци да си получават заслуженото.
март 9, 2007 at 7:41 pm
Daggerstarb го е казал идеално.
И все пак, не вади веднага подкованите ботуши…
март 9, 2007 at 8:20 pm
всъщност какво значение има? какви са ти съображенията да правиш каквото и да е?
март 9, 2007 at 9:21 pm
Съвпадение или не, но днес четох този пост, а преди минути без да искам попаднах на един сайт, в който са качили снимка, която аз съм правила, без да са ми искали разрешение за това. В интерес на истината, цитирали са ме като автор, но все пак ми стана изключително наприятно, че ме копират някъде… (Ако някой се интересува от подробности - в блога ми)
Мисля, че е много трудно да се опазим от подобни посегателства. Все пак дори и всички права да са запазени, винаги ще се намери някой, който да си хареса нещо и да го представи за свое или поне да го копира без да знаем. Такива случаи вървят неизменно с тегленето пиратски музика и филми и друго съдържание.
Според мен винаги има смисъл да се прави нещо, когато смяташ, че правата ти са нарушени и имаш пълното основание да настояваш за корективни действия. Макар и да съм много далече от областта на правото, в твоя случай, при положение че не са се свързали с теб и не са те цитирали поне, можеш спокойно да си търсиш правата. А вече тук има достатъчно по-запознати от мен хора, които ще ти помогнат за конкретните действия!
март 10, 2007 at 3:10 am
кофти работа и доста сериозна тема, щото на хартия всичко е окей. Оттам натъка обаче, по смисъла на лиценза, никой не си прави труда да го спази.
Аз се чудя на тия разни редактори коректори и фотографи по списанията, с какви капаци пред очите сейват снимка от сайт или блог и я слагат по страниците си, че и накрая си слагат собствения копирайт. Последното е неизбежно, щом не е упоменато друго, снимката си върви с претенцията им за авторството.
Изключително нагло.
И кво? Примерно, влизам в издателството и им казвам, страхотна работа вършите евала пичове, всеки ден ви купувам! Кво мислете, че ще ми кажат? Амии… нашия екип бачка здраво, не пести никви усилия!
Идеята на george ми се струва най-уместна според мен, ladyvera
март 10, 2007 at 9:12 am
Само една извадка от Конституцията :
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
март 11, 2007 at 7:56 am
Първо задължително изпрати полу-учтиво писмо с коментар, че въпросната снимка не е публикувана в Интернет така щото те да могат да я използват по начина, по който са го направили (това е важно да бъде декларирано) и добави, че ти като автор имаш право да им предоставиш издателски права, но само срещу хонорар. Второто е опция ако за теб е приемливо това решение на ситуацията. А и за тях ще е възпитателно. Имай наум, че имаш и опцията да се заинтаиш и да кажеш, че срещу никакъв хонорар не би позволила публикация.
Адвокат и съд са втора и трета стъпка. A propos, дело, което ще провери работоспособността на Creative Commons договорите в български съд представлява интерес за Фондация “Отворени проекти” и при нужда от помощ ще получиш безплатна юридическа подкрепа и консултации, но не мисля, че за една снимка която и да е редакция ще тръгне на дело.
март 11, 2007 at 11:33 am
Ами един колега се сблъскаха със подобен проблем. Публикуваха снимка от блога му в “24 часа” ако не се лъжа. Той звънна в редакцията, нямам идея какво си е говорил с тях, но в резултат му платиха хонорар. И всичкото това без адвокати и кавото и да било друго.
март 13, 2007 at 10:45 am
Вчера получих отговор на писмото, което изпратих до редакцията. Бързо реагират поне. Извиняват се няколко пъти за гафа и ме уверяват, че в следващия брой ще публикуват извинения и ще обявят авторството ми. Този вариант е приемлив за мен и смятам случая за приключен.
март 14, 2007 at 12:20 pm
“Всичко е добро, когато свършва добре”
Ти си добро момиче и твоята реакция в този случай го показва. Хубаво е, че подобно развитие те удовлетворява, лошо е, че нарушителите остават безнаказано, което предполага, че ще продължат с кражбите.
Поздрави от дъждовния (днес) Тенериф!
март 15, 2007 at 10:30 am
Ето един интересен казус по въпроса за личните снимки, източник TechCrunch и BoingBoing
На кратко - човекът изпратил фалшива обява с цел сексуална връзка, представяйки се за 19-годишна студентка. Получил стотици отговори (някои придружени от адреси, телефони, както и от откровено нецензурни снимки), а той ги публикувал всичките на уеб-сайта си.
Но не това е интересното в случая - след огромната известност, която той получил много сайтове след това публикували статии и коментари за случая, като много от тях критикували човека. Публикували и негова снимка. В отговор той изпратил официални молби за сваляне на съдържанието (DMCA takedown notice) до тези сайтове, защото не били поискали разрешение да публикуват снимката му. В САЩ обаче, като получиш DMCA takedown notice първо свяляш съдържанието, а след това ако искаш оспорваш, завеждаш дело или там каквото решиш да правиш.
От Electronic Frontier Foundation завели дело срещу него, затова че принуждавайки блогери и уеб-мастери да свалят съдържанието си той е нарушил свободата на словото им. От юридическа гледна точка той е нямал правата върху снимката, заради която изпратил DMCA заявките и естествено изправен пред алтернативата да загуби делото, той приел извънсъдебно споразумение, част от която изисквала той да запише видео-материал с извинение.
Записа може да се види на първия сайт, който посочих горе: TechCrunch
март 15, 2007 at 12:49 pm
Ееее стига де.
Който не е свалял пиратско съдържание от нета, пръв да хвърли камък!
Информацията трябва да се споделя, който може да я продава, който не може - да я ползва за чест и слава.
март 15, 2007 at 9:03 pm
ами и аз това викам, де!
май 4, 2007 at 2:48 pm
[...] http://ladyvera.wordpress.com/2007/03/09/narushiha-licenza/ [...]