Пушачът винаги си намира повод да запали.
Когато е тъжен или когато е в добро настроение.
Когато му е напрегнато или когато си почива.
Като награда за свършена работа или пък от яд, че не може да се справи с нещо.
Сутрин с кафето, вечер след храната…
Винаги има основателна причина.
А мисълта за 5 минутната фас пауза му сгрява сърчицето по време на работния процес. Сладостното очакване му носи доза еуфоричност в иначе слаботоковото му ежедневие.
И абсолютно винаги ги отказва от понеделник. Но не е ясно кой точно понеделник.
Заклева се, че след като изпуши настоящата кутия и край!
После търчи до най-близката будка и си купува две кутии.
Попълвах наскоро един тест с картинки и там имаше въпрос да посочиш най-отблъскващата.
От разните там космати гърбове и пъпчасали носове не си харесах нищо.
Какво му е толкова отвратителното на рошавия гръб? Натурално да, първично може би, но чак пък ужасно…
Нямаше снимка на бременна жена с цигара в устата. Това щеше да е моят фаворит.
И след всичко казано дотук, как да си призная, че отново пропуших?
март 7, 2007 at 1:43 pm
ами признаваш си просто. Аз също съм пушач. И не одобрявам крайните мнения. Ама изобщо. Ако можеш – спираш, ако не – твоя си работа. Престани да ми четеш морал. Ако веднъж си ми казал, а аз продължавам да пуша – остави ме. Имам право на лична свобода. Никога не нарушавам правила и пуша само там, където е разрешено. Ако съм единствен пушач на дадено място се съобразявам и не паля. Ето затова мразя крайностите – защото самата аз съм коректна.
Но виж – бременна с цигара може да ме изкара извън релси…
март 7, 2007 at 1:46 pm
Това последното изречение по-добре да не го бях чел
март 7, 2007 at 2:38 pm
@Lemon:
Аз си мрънкам на мене си. Как мога да чета морал за нещо, което и аз самата върша. Преди време пуснах пост, че съм отказала цигарите, та затова сега ми се виждаше редно да пусна съответен за пропушването ми. Не вървеше да плесна само едно “ами хъката-мъката, аз пак пуша” и затова написах текста. Сега като чета, разбирам, че май е било по-добре да използвам първо вместо трето лице, но няма да го променям.
март 7, 2007 at 4:55 pm
пушим си, возим се в москвич… какво му трябва на човек!?
март 7, 2007 at 5:11 pm
Шшт, не ме издавай де!
март 7, 2007 at 6:25 pm
Хехех, аз отучих приятелите ми от пушене даже без да искам.

Както ако се наливаш с бира с водка си алкохолик. Но ако е отлежало уиски в готино кенче (онези извити бутилчици) – е само ексцентризъм или лош навик 
Като цяло съм алергична към цигарения дим и след един пристъп на морето, където се тръшнах на плажа и приличах на глътнала балон, никой не смее да припали.
Макар и по странен начин, четирима души спряха цигарите.
И две мацки спряха тотално да излизат с мен, но… какво да се прави.
Пък на мен така и не ми даде сърце да им кажа, че това беше алергична реакция към някаква гадост дето ме ужили…
П.П. Цигарите са много повече от вреден навик.
А ако са и хубави цигарите и са нарядко, даже се водят “стилен вреден навик”.
Да живеят частните случаи
март 7, 2007 at 8:39 pm
п.п. ужасно, ужасно препълнен с правописни грешки мой пост, моля те, ще ги поправиш ли? Просто откачам като ги гледам
Мерси.
П.П. Пак ще ги спреш, вярвам в теб
март 7, 2007 at 9:24 pm
Още не е късно, вместо признание, просто да ги откажеш отново
Цигарите са бързи и опасни. Зарибяват те. После трудно се спира…
По-добре една лула да се изпушва на открито веднъж на месец (веднъж на седмица), спокойно разхождайки се в парка, отколкото по 20-40 цигари на ден…
март 8, 2007 at 12:11 am
аз пък пуша, харесва ми и за сега не мисля да ги спирам…
Имаше нещо.. “На всеки пушач двама непушачи се разболяват от рак на белия дроб”… или нещо подобно… ами пушете бе, някой да ви е спрял