март 5, 2007
Наближава 8 март, международният ден на жената. Питам се дали честването на тази дата има някакъв смисъл в исторически, политически и културен план или е просто още един повод за напиване? Това ли е най-противоречивата дата в безумно дългата върволица от български празници и защо?
За никой не е тайна, че идеята за празника се е родила на международна конференция на жените социалисти в началото на 20 век и макар че по-късно той излиза от идеологическата си рамка и се превръща в Международен ден на жената, корените му си остават политически. По времето на социализЪма 8 март беше на голяма почит както сред висшите етажи на управляващата класа, така и сред обикновените хора. Организираха се пищни заводски банкети, на които семплата работничка с манта и кърпа на главата се превръщаше в елегантна дама, която всички се надпреварваха да ухажват. Даже зевзеците обявиха този ден за празник на колежката, предвид повсеместното черпене и раздаване на карамфили на работното място. Тогава и само тогава жената имаше право да бъде Жена и никой нямаше да я обвини за това.
Датата 8 март често е свързвана и с протестите на феминистките за правата на жените. Тяхната кауза, по принцип много справедлива и благородна-борба за правото на жената да бъде равнопоставена с мъжа, по-късно се изражда в нещо, което противоречи на първоначалната идея. Равноправие да, но не и претенции за превъзходство (все пак не сме мъже, де!
) Колкото и сега да отричат този празник като дискриминационен и сексистки, феминистките са в основата на създаването и утвърждаването му.
Има привърженици на честването на 8 март, които застават зад идеята, че на този ден трябва да се засвидетелства обичта и уважението към майката и съпругата, даряващи живот. В българския църковен календар обаче е нарочена друга дата точно за този повод-Благовещение, празникът на майките. Може би точно религиозното му естество е причината той да не е особено популярен и да е тотално изместен от светския си аналог.
В последните години 14 февруари се опитва да изземе функциите на 8 март като празник на любимата жена, но и там нещата са доста двуяки с това прословуто съвпадение с Трифон Зарезан.
Безспорно 8 март е празник с традиции в България. Много хора си го честват и съм убедена, даже залагам часа си при фризьор, че заведенията ще са пълни, а масите отрупани с цветя. Защото жените обичаме цветя, обичаме да обичаме, обичаме да се чувстваме специални. А 8 март е просто дата, която ни го напомня. На вас също.
март 5, 2007 at 7:58 pm
8 март всъщност е празник на работещите жени и трябва да ни напомня, че правата и възможностите, които имаме сега са били отвоювани бавно, трудно и болезнено и че не бива да ги вземаме за даденост. ама не съм забелязала някой да схваща празника в този дух.
март 6, 2007 at 7:12 am
Много си права,lyd, то това ми беше и замисъла като го писах този пост. Така като се замисля, едно 99% от жените, които познавам, работят, ако не са в майчинство. Но да не забравяме, че и това си е работа и то много отговорна и нелека.
Колкото до правата на жените…Ох, това е болезнена тема - “Правата на жените в България” - много може да се каже по въпроса.
март 6, 2007 at 7:58 am
една голяма част от правата на жените в България се съдържат в “задълженията на мъжете по света” ….
март 6, 2007 at 8:01 am
В днешно време, жените не са ли поне малко по-еманципирани, и да празнуват своята …женственост… всеки ден, вместо да се ограничават само в един ден?!
Между другото, една бърза реклама - специално за 8ми март, Драматичен театър-Пловдив подготвя специално намаление на цената на билетите от 50% за постановката “Сън в лятна нощ”, след която ще има много награди и изненади за дамите. Повече информация - на сайта на театъра.
март 6, 2007 at 8:59 am
Този празник е унизителен за съвременната жена. Датата си струва отбелязването като “ХХ години от смъртта на YY работнички (с червени потници)”, но толкоз. Един вид помен.
“Борбата за равни права” отдавна е свършила. И вече са равни. Проблемът е, че и задълженията вече са равни, и май от там идва повечето вой по света и у нас :).
март 6, 2007 at 10:13 am
Аз не го чувствам по този начин. За мен лично празникът е хубав, изпълнен с много сантимент и чар. А вие, мъже, да не би да завиждате, че си нямате собствен?
Е, поне за утеха си имате Петльовден. 
март 6, 2007 at 8:33 pm
Да бе, защо да завиждаме, при условие, че всички останали дни са за нас?
март 6, 2007 at 11:23 pm
аз изпитва уважение към тези работнички с потници, както и към онези, които със скромните си спестявания са създали първите женски колежи, както и към онези, които са загинали заради правото на жените да гласуват. и нека не забравяме, че има места по света, където жените нямат тези права и няма и кой да им ги извоюва.
не става въпрос да си мерим каквото и да е с мъжете. аз не деля хората на мъже и жени. става въпрос за нещо, което днес имаме благодарение на някой от миналото.
относно празниците - не обичам да ме притискат да ги празнувам, нито пък да ме заливат с много COOL скептицизъм когато ми се празнува. истината е, че всъщност във втория случай не ми пука хич
март 8, 2007 at 9:01 am
А всъщност, 14 февруари в католическата му форма, не би трябвало да се чества /освен ако не си католик, хм/. Това е един от многото празници, които са станали консумеристки. Дайте сега, на тоя един ден да си покажем всичката обич и внимание, с много скъпи подаръци, вечери, букети енд стъф. Имам чувството че вече нещата се въртят около ‘Колкото повече кинти похарчиш на св. Валентин, толкова повече обичаш някого’. Което се описва много точно от фразата *втф ебаси оО’* Нима е нужно да си показваме любовта само на един ден? Нима любовта се измерва в пари? Ай сиктир. Същото нещо се случи и с Коледа. От цялата истерия която се развихря около такива празници, направо ми се гади.
март 10, 2007 at 9:24 am
В някой случаи е поне за един ден
март 7, 2008 at 9:54 am
az smqtam, che nqma losho ot tova da se chestvat praznici, nezavisimo kakvi, no naistina , ima tolkkova hora, koito go svurzvat s denq na liubimata i s denq na maikata…a tova ne e pravilno Ne e pravilno i mujete da se seshtat , che imat jeni samo na 8 mart, neka vseki den bude edin maluk praznik
март 7, 2008 at 8:02 pm
Жената винаги да е сърцата,
с много радост на душата.
В погледа и като се взреш,
да го разбереш.
Любовта си да раздава,
живот да дарява,
мъжа си ощастливява.
Това,което дава,
това и ще получава.
Да е жива и здрава.