февруари 2007


Днес ще се направя на светски хроникьор и ще ви светна за една-две клюкини и пикантерии около някои от съквартирантите от Биг Брадър на които станах неволен пряк свидетел в събота. Както се казва достоверност-100%!

“Пипирудата” Стойка, на която приписват пловдивски произход, а малцина знаят, че тя е родом от село близо до Филибето, обикаляше магазините по Главната с цел да си избере подарък. Тя тактично отклони предложението на нейната приятелка да се спре на разкошна черна жилетка с връзки, като неочаквано за всички в бутика заяви,че предпочита сервиз чаши, “които да и останат за спомен”. Това ме навежда на мисълта, че на Стойка вероятно и предстои радостно събитие на фона на Менделсоновия марш и в тази връзка тя събира чеиз. :) Съквартирантката се похвали, че е журирала конкурса Мис Калигула предната вечер и изрази голяма доза разочарование от тенденцията хубавите българските момчета все по-често да “обръщат резбата” . :P

Резбата със сигурност все още не е обърнал Боби, коравият ръгбист опитомен с лекота от леконравната, но находчива Лиляна. Не е много ясно обаче кой е мъжът в двойката, след като пловдивчанката плати билетите за съботната им киновечер в комплекс Фламинго, докато мъжагата стоеше кротко с ръце в джобовете и с влажен поглед поглъщаше всяко едно движение на нахаканата си изгора. ;)

От днес си обещавам да не чета повече депресарски блогове. Ъпдейтнах блогрола за което.
Първо като ми е сдухано настроението, най-малко ми се чете нещо, което да ме сбози съвсем.

Като пък съм в готинко настроение, мега по-малко ми се четат депресарски постове, които да ми развалят усещането за идилия.
Не отричам правото на никой да бъде черноглед песимист, но и аз имам правото да не го чета.

***

И мен ме тръшна гадната болест, признаците на която се появиха още вчера към 2 часа следобед, когато шът даунах всичко, което ми висеше на главата и се прибрах. След това последва тричасов безпаметен сън, вдигане на температура и бърза намеса на Негово величество Фервекс-а.

Днес съм на работа като съм минимизирала температурата до поносимите 37,2 и се наливам със сок от ананас. След малко ще ми текне от ушите. :)

Искам медал пък! Или в краен случай грамота!  :)

« Previous Page