февруари 14, 2007
Аз таксиметровите шофьори няма да ги бойкотирам, на такси се качвам два пъти в годината така или иначе. Пък и като щерка на шофьор колко таксиметърджийски хляб съм изяла…Опитвам се да ги разбера, да не ги съдя за това, че превърнаха трагедията на своя колега в разменна монета, все пак и те семейства хранят. От малкото впечатления, които имам за таксиметровите шофьори, мога да кажа само, че явно аз съм голяма късметлийка и съм попадала основно на свестни, непушачи и с добър музикален вкус.
Разбира се, едва ли всички са с нимби около главите, но коя съм аз, че да ги съдя! Само си мисля, че много добре би било, ако има някакъв курс, който да преминават таксистите, преди да започнат да въртят геврека. Там, освен усъвършенстване на шофьорските умения, да придобиват и някакви познания в областта на търговското изкуство и работата с клиенти. Защото те продават услуга и от качеството на тази услуга зависи дали днес детето им ще има на масата освен хляб, също и сирене и салам.
февруари 14, 2007 at 6:15 pm
съгласна съм с тебе. простотия беше акцията им, но това си е от простотия. не мисля, че е нужно да организираме национални акции за да бойкотираме цял бранш и то по този начин. ами всеки ден човек може просто да избира да не се качи на такси, което изглежда смърдящо и пр. може и да вземе сам решение дали да се откаже от такситата завинаги ако редовно го прецакват.
като че има по-смислени каузи, около които могат да се обединят усилията на нацията, но да бойкотираме такситата в интернет е доста по-лесно
както и да спасяваме сестрите в либия като носим лентички.
кой не скача е червен! кой не скача е червен!