Днес направо си беше  първа пролет. Дотолкова топло ми се видя, че реших да измием с Лелката прозорците в аптеката, наслоили зимната летаргия на селския мегдан. Личността със загадъчния ник “Лелката” е не кой да е, а моят служител, към който хората, преминаващи от тук, задължително се обръщат с “госпожо”. Вече започвам да се съмнявам, че е внедрен я от ФБР, я от НАСА. Ами не е нормално мъж, фармацевт при това, да се подвизава в девети постоянен. :D
Тия дни ме е обзела мания за чистота,  явление твърде нетипично за обичайното ми  отношение към чистенето. :P

Като изключим това, денят беше кротък и усмихнат. Усещах сладостта от очакването на това, което предстоеше да се случи в късния следобед. В детската градина щеше да се проведе открит урок по математика и ние, родителите, имахме честта да присъстваме. Когато отворих вратата на групата, заниманието тъкмо започваше. Всички деца бяха насядали около малки масички, а родителите заемаха “последните чинове”, накацали върху миниатюрни пейчици. Учителката беше мила и даде възможност на всички деца да покажат знания, а те бяха много активни и смело заявяваха желанието си за изява с постоянно вдигане на ръчички. Урокът се получи много добре, а на мен даже не ми се ставаше от мъничката уютна пейка в ъгъла на стаята. :)