Под дъгата

От днес пускам нова категория озаглавена “герои на нашето време”. Това ще е нещо като галерия от портрети на интересни хора, които по някакъв начин са успели да ме заинтригуват и да се запитам каква точно е тяхната история, защо са такива каквито са. Ето и първата история:

Беше 14 февруари. Хората прииждаха на талази, но тези двамата бяха различни. Забелязах ги още от вратата. Оглеждаха се за свободни места в заведението и като разбраха , че по всички маси надменно се мъдрят табелки “reserve”, се запътиха към нас като развяха подкупващи усмивки. Поканихме ги учтиво на двата свободни стола и продължихме разговора си.

Съблякоха палтата си, но тя остана със сивееща шапка, която напомняше на капела, а може някога наистина да е била капела. Поръчаха аперитив-жената голяма водка с кола и кисели краставички; мъжът-млечна салата с фанта и продължиха да разглеждат менюто, канеха се да вечерят. С отработен жест дамата запали цигара и ме погледна малко от високо с воднисто сините си очи. Беше около шейсет годишна, с чиста опъната кожа и излъчване на аристократ.

“Аз съм цигуларка в Пловдивската опера - започна тя с леко приповдигнат тон - мъжът ми е шахматист, печелил е много състезания. Мислехме да вечеряме навън, но нали е празник, няма никъде места!”-лека досада се усети в гласа и. Водката пристигна и като вдигна наздравица тя отпи доволно голяма глътка и се разбъбри весело.

Гросмайсторът само кимаше от време на време, без да я поглежда. Съсухрен, с окапали зъби и апатичен поглед, той спокойно ядеше салатата си, без изобщо да се включи в разговора. Сякаш разиграваше наум партия шах и обмисляше поредния си ход.

С всяка изпита глътка цигуларката ставаше все по-словоохотлива. Разказваше за турнетата из Европа, за колегите, с които обичали да си пийват по чашка-две след концерт за разпускане. След третата водка, спомена нещо и за сина си, но някак мимоходом, без типичния за майките ентусиазъм. Разбра се само, че е стар ерген, без доходи и постоянна работа.

Пушеше със същата страст, с която разказваше за живота си, а като всмукваше от цигарата, тънката очна линия на клепача и се извиваше  артистично във формата на полумесец. Поръча си поредната водка и шахматистът започна да я гледа леко укорително. След като се беше справил без усилия с вечерята си, той се прехвърли на порцията на партньорката си. После си поръча десерт и при вида на шоколадовия пудинг поръсен с орехови ядки, погледът му заискри така като че беше матирал противника си след дълга и тежка партия шах. Оживи се, почти се усмихна.

Точно в този момент разбрах нещо: тези двамата, въпреки различията по между им, живееха в някаква духовна симбиоза, която за страничен човек изглеждаше странна и абсурдна, но за тях си беше напълно нормална и търсена дори. Те бяха щастливи.

Направих си резервация за цялата седмица. Ако изникне нещо и не мога да отида, ще звъня да отменям часовете. Напоследък трудно успявам да се вредя за тренировка, а не е приятно когато уредя гледач/ка, мъкна сака, ям здравословно цял ден, накрая любезно да ми съобщят, че няма места или по нечие висше благоволение, съм в резервите.

Вчера се поглезихме малко със спане до преди обяд и  професионални масажи. Честно, няма друг такъв релаксант! Този път нямах травма никъде и се насладих максимално на удоволствието. Имах нужда, особено след тежката вечер на Тодоровден. Бяхме в една кръчма в Изгрев, на  маса точно до оркестъра. Именничката носеше неизменните циганските шалове за кючек и станахме атракцията на заведението. Аз изиграх едно право хоро, а на гръцкото (някой да се сеща как се казва този вариант дето танцьорите играят прегърнати рамо до рамо като плетат сложни стъпки?) така ми завря кръвта, но я нямаше Мира да поведе и да подсказва. Тя ме оферира на 8.03 да ходя с нея и колежките и в Копривщица на разходка за един ден и мисля да се възползвам. Лошото че е четвъртък, работен ден, но ще говоря с шефа да ме пусне .

Малък сечко все пак си показа нрава и тия дни си припомнихме какво аджеба означава “кучешки студ”, макар че пак няма сняг. И още не съм купила мартеници, пак чакам последния момент.

Напоследък рядко ми се случва да съм онлайн и това не е защото “се сърдя” или нямам желание да общувам. Наистина имам страшно много работа по Здравна каса с всичките му там фактури, рецепти и прочие БУМАЩИНА.

Ъпдейтнах инфото за мен, че някакво много постно стоеше такова. Смених и картинката, че на старата имам вид на прекалила с антидепресантите и алкохола неврастеничка с базедова болест и гуша. Не, майтап да става, не беше лоша снимката, но много преекспонирана някак и как да не, като тогава си правих опити да се снимам с новата ми уеб камерка, доста неуспешни явно.

Успях да вържа също така фликър акаунта ми с този панел, който излиза вдясно в сайдбара. Не беше никак трудно. Само копи-пейстнах фийдлинка, който е най-отдолу на началната страница на акаунта ми, в настройките за Фликър в страничния панел. Сега остава да качвам и снимки.

Наскоро разлистих едно традиционно мъжко списание,”Егоист” и останах с много смесени чувства след изчитането му. Признавам, че тръгнах с леко предубеждение в началото след като видях марулената глава (взаимствам израза от Наско, който на всички къдрави хора тържествено съобщава, че имат марули вместо коса) на Георги Лозанов. Някак си този човек не ми се вписва във визията на едно елитарно списание, което диктува вкусовете и тенденциите сред българските интелектуалци. После, обаче, списанието ме изкефи. Изчетох почти всичко и с удоволствие установих, че авторите на някои статии са жени! Нещо, което в женските списания се среща много рядко, да не кажа никога, а именно мъже да публикуват статии. А на мен ми липсва мъжката гледна точка за вечерното женско главоболие, например. Дори материалите на Карбовски, с цялата тази негова “специфична” стилистика и “назоваване на нещата с истинските им имена”, ми се сториха интересни и правдиви. Дали да не започна да си купувам “Егоист” вместо “Космо”-то, което още по навик следя?!

Снощи Наско духна 7 свещички и вече наистина е голямо момче, колкото и да не ми се вярва.
Изпълних желанието му да бъде в джедайски одежди на рождения си ден. Купих плат и го занесох на шивачка да му ушие дълго наметало в стил Анакин Скайуокър. Искаше да му слагам и плитка отзад, за да е съвсем като него, но не можах да реагирам навреме на този му каприз. А и нямах идея как ще закрепим цял кичур коса на  рехавата му косица, затова тази прищявка отпадна от списъка с желанията.

Партито беше в Юнивърс клуб и домакините ни се бяха погрижили то да се проведе по възможно най-добрия начин. Пъстрата украса и музикалното оформление създаваха празнично настроение. Имаше отделна маса за децата, където да хапват сандвичи и торта. За родителите бяха предвидени две отделни маси с идеална видимост към дансинга, където се провеждаха забавните игри и закачки, умело ръководени от професионален клоун. Голям смях падна с играта “развали диетата на мама”, вариант на  тъпченето с кисело мляко, само че в случая надяждането беше с вафли.

От всички най-доволен остана Атанас и отказа да заспи докато не разгледа всичките подаръци, които получи от своите приятели.

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

Пратиха ми тук един тест с картинки, опитайте го, ако ви се занимава. Забавното е, че после можем да си сравним отговорите и да видим колко процента съвпадения има. Почерпете се!

Няма да говоря за любов, нито пък за вино.
Снощи пих вино, а колкото до любовта… за мен всеки ден е празник!
Ще кажа две думи за възможността да живея точно този живот, моя.
Да имам точно този човек до мен, който може и да не може да ми даде оригинална дефиниция на думата любов,
но знае как да ме накара да се чувствам единствената жена на света.
Когато се гледам през твоите очи, се чувствам силна.
Трудно е да си силен днес, но Любовта ти ми дава сила да бъда пълна.
Да започвам от А и да стигам до Я без паузи и запетаи.
Тази завършеност я дължа на теб. Обичам те!

Аз таксиметровите шофьори няма да ги бойкотирам, на такси се качвам два пъти в годината така или иначе. Пък и като щерка на шофьор колко таксиметърджийски хляб съм изяла…Опитвам се да ги разбера, да не ги съдя за това, че превърнаха трагедията на своя колега в разменна монета, все пак и те семейства хранят. От малкото впечатления, които имам за таксиметровите шофьори, мога да кажа само, че явно аз съм голяма късметлийка и съм попадала основно на свестни, непушачи и с добър музикален вкус. Разбира се, едва ли всички са с нимби около главите, но коя съм аз, че да ги съдя! Само си мисля, че много добре би било, ако има някакъв курс, който да преминават таксистите, преди да започнат да въртят геврека. Там, освен усъвършенстване на шофьорските умения, да придобиват и някакви познания в областта на търговското изкуство и работата с клиенти. Защото те продават услуга и от качеството на тази услуга зависи дали днес детето им ще има на масата освен хляб, също и сирене и салам.

Вчера и днес съм се отдала на танци и спортни занимания. Снощи кършихме снага в залата на фона на горещи латино ритми, като най-интересното беше, че накрая, въпреки, че не се усещаше умора, целите плувахме в собствен сос. Мен по принцип тази музика, колкото и да е танцувална, не може да ме вдигне, ако е в чист вид. Обаче ако е някое миксирано парче със страстен  вокал и турбо ритъм, тогава не е за изпускане.

Толкова народ пощуря по тая салса… Миналата събота пак се надиграваха два клуба в ”Casa-та”, но май бяха по-напреднали, защото чупките и въртележките ги докарваха чат-пат. Все пак това си е и танц, в който зависиш от партньора в много голяма степен и ако той е като спънат кон с капаци, ти ако ще да си втория Алфредо Торес, резултатът ще е трагикомичен. Но важното е, че на тях това им беше последна грижа. Играеха така, сякаш никой не ги гледа.  Забелязах, че мацките бяха като алтъни повечето, едни натокани, направени, фръц-пръц! Пичовете от кол и въже събрани, ама се чифтосали и си танцат.  И се менкат след всяка песен, като 2-3  бейбита явно са най-вървежните и всички се изредиха да ги канят.

При нас в залата си беше по-постно, някак по-неглиже с тия раздърпани клинове и хванати с ластици коси, но тръпката си я имаше. Аз играх мъжката партия, а мацка, с една глава по-висока от мен, женската.  Ей, направо с други очи погледнах на мъжете след снощното изпълнение!  Верно не било лесно да си силната половинка! Оле!

Днес направо си беше  първа пролет. Дотолкова топло ми се видя, че реших да измием с Лелката прозорците в аптеката, наслоили зимната летаргия на селския мегдан. Личността със загадъчния ник “Лелката” е не кой да е, а моят служител, към който хората, преминаващи от тук, задължително се обръщат с “госпожо”. Вече започвам да се съмнявам, че е внедрен я от ФБР, я от НАСА. Ами не е нормално мъж, фармацевт при това, да се подвизава в девети постоянен.
Тия дни ме е обзела мания за чистота,  явление твърде нетипично за обичайното ми  отношение към чистенето.

Като изключим това, денят беше кротък и усмихнат. Усещах сладостта от очакването на това, което предстоеше да се случи в късния следобед. В детската градина щеше да се проведе открит урок по математика и ние, родителите, имахме честта да присъстваме. Когато отворих вратата на групата, заниманието тъкмо започваше. Всички деца бяха насядали около малки масички, а родителите заемаха “последните чинове”, накацали върху миниатюрни пейчици. Учителката беше мила и даде възможност на всички деца да покажат знания, а те бяха много активни и смело заявяваха желанието си за изява с постоянно вдигане на ръчички. Урокът се получи много добре, а на мен даже не ми се ставаше от мъничката уютна пейка в ъгъла на стаята.