В този пост Марфа споделя пристрастията си към благата домашна ракия и огорчението си, че може би ще трябва да се лишим от този алкохолен еликсир предвид предполагаемата му цена. Аз, макар че не консумирам такива високоградусови концентрати, не мога да разбера на какво основание се вдига акциза на този традиционен български продукт. Чий интереси обслужва един подобен акт на несъобразяване с изконните народни традиции да се вари ракия по този древен начин? Не може в една Гърция акцизът на 100 литра ракия да е 20 евро, а у нас за същото количество таксата да е близо 380 лева! Къде е логиката и кой ще спечели от цялата работа?
След приемането на България в ЕС се очаква тук да се изсипят реки от финансова помощ за селското ни стопанство и в частност за лозарството и винопроизводството у нас. Ще кандидатсват много производители- и тези, с по 10-20 декара лозе и другите, с по 100-200 декара гроздови масиви. Само че принципно има огромна разлика между първия и втория вид земеделци. Първите обикновено се грижат сами за лозето си, нямат техника, вършат всичко на ръка и това е основния им поминък за тях и семействата им. Отпуснатите помощи в размер на 10-15 лева на декар ще са като капка в морето за тях и с тези пари препарати даже няма да могат да си купят.
От цялата далавера ще спечелят крупните винопроизводители, които пращат “хрътките си” да изкупуват продукцията на дребните лозари на безценица- 20-30 стотинки на килограм?! Ами много ясно, че хората няма да си продадат реколтата за тези смешни пари, които са много под себестойността на продукта! Ще си сварят вино, после ракийка, ще оставят малко за себе си, пък другото ще продадат…Нали трябва да се препитават по някакъв начин?! Продавали скъпо ракията, пускали обяви в Интернет. Ами потили са се хората цяла година да произведат хубаво грозде -” лозето не ще молитва, иска мотика!”-така е, народният гений го е казал много точно. Аз ще допълня само че нашите управници вместо да си затварят очите и да лобират само за големите винопроизводители, да помислят и за тези хорица, чийто основен поминък от векове е лозарството и за които продажбата на 70-80 литра ракия ще донесе маалко по-сносен живот.
Май Тодор Колев ще се окаже пророк с прословутата си песен “100 кила ракия давам, само да те притежавам” – наистина вече откривам дълбок смисъл в този рефрен.
януари 10, 2007 at 9:56 am
Странно, наистина не очаквах да се включиш в тези популистични, по мое мнение, действия.
Няколко очевидни факта:
1) Това, че акцизът щеше да се вдигне, беше ясно някъде година и половина преди да влезем в ЕС. Къде бяха протестиращите тогава? Или си мислеха (типично) “то това не може да стане”? Е, може!
2) С влизането в ЕС идват не само права, а и задължения. Малко или много, ЕС държи на хомогенна данъчна политика в своите “щати”. И като част от този съюз нашите управляващи не могат да направят кой-знае колко.
3) Ако наистина ракията е добра, по-високият акциз няма да пречи да се продава. Виж, ако е в класа на шльокавицата на баба Вихронрав, тогава може да се позамислим.
Може още да се говори, но някакси хич не изпитвам жалост към описаните “горки производители”.
А, да, и още нещо. Този с 20 дка и този с 200 дка са точно в една и съща група – дребни производители
. Виж, този с 10 хка вече се отделя лекичко. Просто се заяждам 
януари 10, 2007 at 12:52 pm
В нищо не съм се включила, само изразявам лично мнение. Акциз, разбира се, трябва да има, но да не е кожодерски като в момента наложения. А работата с тези субсидии ми намирисва на поговорката “Бог дал, Бог взел!” или пък ако щеш на друг лаф: “танто за кукуригу”. Това ми беше мисълта.
януари 10, 2007 at 1:22 pm
Акциза наистина е кожодерски и дори унизителен. Аз също писах за проблема, но от комичната му гледна точка, но тук проличават неприятните му аспекти. А най-гаден е очебийния двоен аршин между уж вече равноправните еврочленки – България и Гърция.
януари 10, 2007 at 2:12 pm
А пък аз не мисля, че е популизъм отстояването на позиции. Българинът отколе си вари ракия. Това си е традиция. Нищо популистко няма в такава традиция. Варенето на ракия е традиционно за Балканите – гърците си варят ракия, сърбите си правят тяхната сливовица, румънците варят ракия. Що да не варят? Това пречили някому? На Европейския съюз ли нещо му пречи? С какво му пречи? И в един момент някой идва и се намесва буквално в личната ти работа, като ти казва, че няма да си вариш ракия, освен ако не платиш някаква нереална цена… За какво? Какво ще получи произволния персонаж дядо Пейо, ако плати искания акциз, за да получи ракията, която той е произвел от собствените си джибри, от собственото си грозде, от собственото си лозе?
Дончо, викаш да сме свикнели, че имаме и задължения. Аз *знам*, че задължения имаме, но съм адски убедена, че освен тях трябва да имаме и права. Мое лично право е да правя мои лични неща и никой да не ми се бърка в тях. Друго мое право е да *знам*. А в случая аз искам да узная за какво се плаща този акциз? Какво е задължението на държавата в случая? Аз си плащам акциза на държавата, срещу което тя се задължава да прави какво? Да ми осигурява безпрепятствено и евтино достъпа до Спирт “Зелена ябълка” ли?
Сега, писна ми всяка глупост, която текне на оная шайка негодници, в чието избиране и аз съм участвала и следователно имам пълното рпаво да се бунтувам срещу простотиите им, та писна ми всяка своя невротична постъпка да я обясняват с някакви европейски искания. Изобщо не вярвам. Не вярвам, че някъде някой в тая имагинерна Европа е казал: “Гърците могат да продължат да си варят ракия, ама българите ако искат да варят, ще трябва да плащат акциз за литър, който по равностойност почти достига цената на промишлено произведената ракия”. Примерно. Не вярвам в такива фантазии. За сметка на това ужасно много вярвам, че няколкото ни винпрома търпят загуби поради масовия обичай да се вари ракия, поради което правят грозен дъмпинг, който, за да не дразни прекалено, е облечен с уж европейски директиви.
За всичко е така. Поради европейски изисквания цените по магазините ни вече могат да се конкурират с норвежките. Кой знае обаче поради какви изисквания масовата заплата на масовия българин, който по стечение на обстоятелствата не живее в София, а е шивач в Самоков (примерно), спокойно се конкурира със сенегалските. Заплати. Всяка несправедливост, която ни изплющява ние я преглъщаме. Щото от Европа така искали. Прословутите мерцедеси на депутатите и те са за пред Европа. Да не ни е срам, като отидат там да ни представят. Голям праз, че тук няма пари за прословутите лекарства за прословутите онкоболни. Голям праз, че си плащаме задължителни рекет към Здравната каса, а после, ако не дай си Боже се разболеем, почваме да просим пари по телевизията, щото се оказва, че Здравната каса е дупка без дъно, но ние героично трябва да продължим да я пълним.
Не е популизъм да отстояваш исканията си. Някак успяха да ни убедят, че да искаш добро заплащане, нормални пенсии, добро здравеопазване, добро образование, достъпна среда за инвалидите, чиста природа и зачитане на културната идентичност е форма на популизъм. Не, не е. Да не искаш обаче полагащите ти се като на цивилизован човек блага е идиотизъм.
Тъй викам аз.
януари 10, 2007 at 2:25 pm
И право викаш!
януари 11, 2007 at 10:39 pm
не мога да преценя кое е правилното в случая, понеже не съм чела официалните документи по случая, не знам и със сигурност колко е акцизът в гърция и кой ги решава тия работи, пък и твърде много ми се спи за да мисля добро ли е или лошо да ограничат домашната ракия и що е свободата … ама се чудя защо все ми се набива на очи, че ако някой за нещо протестира в тая държава напоследък е за щкембето и ракията. освен това се чудя това ли са най-насъщните неща?!?
януари 11, 2007 at 11:14 pm
Ако за нас това са само злободневни теми, върху които може единствено да поразсъждаваме и да кръстосаме словесни шпаги, за други като дребните лозари например, скъпа възвишена lyd, това е препитание, начин да се припечели за Насъщния. И преди всичко в поста съвсем не става дума за ракията!
януари 12, 2007 at 7:29 am
В интерес на истината и на мен ми прави впечатление липсата на масови протести поради цената на тока, дерибействата на Здравната каса и пр., ама всички знаем приказката за малкото камъче, което обърнало колата, която се тръскала инак относително стабилно по ужасно неравния калдъръм. Или приказката за капката, която препълнила чашата. Де да знам, може би случаят тук е такъв?
март 8, 2007 at 6:30 am
Ами само да уточня нещичкооо, ракията не е най-насъщното. Вярно е! Но нека някой ми каже, каква роля има тя в другия тип живот, културоопределящия?
Някой да се сеща какво се прави по традиция когато кумувете отиват да искат момичето за жена, ако родителите приемат, за сключване на годежа се пие ракия. На самата сватба също се пие. С ракия се откупва мястото в гробищата, чрез символично преливане на гроба, изсипване на ракия.
Тя се пие и в още доста обредни практики.
Някак не иде, както казах не веднъж, то и миришещите пръчици са вредни, горенето на тамян още повече, ако не знаете, за дишане е много вреден. Да му налижим цени от по 10 лева за грам? Няма лошо, нали Европейския съюз така казва.
Моментът е много важен, ние все още не сме наясно какви са националните ни символи, те още се градят. А ракията е точно такова нещо.
Кой е казал, че френското вино е най-доброто? Ми французите са го казали. А текилата? Кой е казал, че сама по себе си е по-добра от чистия спирт? Ами около нея се завърта един специален дух на мхм екзотика, и прочее, но сама по себе си е гадост. Ние пък казваме, че Ракията е по-добра, носи не само градус, но и цяла национална митология, популярен модерен градски фолклор, около себе си и прочее.
Да де, ама тая аура трябва ние да я направим национален синвол и да си я отстояваме.
Какво като разни хора не пият ракия? Те и франсетата по малко вино пият, италианците пият повече.
Абе схванахте идеята