Под дъгата

Когато имам да кажа толкова много,
а знам, че думите няма да стигнат,
на помощ ми идва тя, слънчева и разнолика.
Смело ме хваща за ръце и ме води
по утринни улици несъбудени-
прескачаме локвите ловко,
а после намигаме на полицая, който
само клати глава: “ах, безнадеждно”,
но тайно изпъчва гърди и запява
мелодия, една ритмична такава.
А ние двете преплитаме прашни коси
и политаме към небето, където
щракаме с пръсти и нареждаме
пъзели пъстроцветни и светещи
от неуморната радост на птиците
и от въздишките на ранобудни влюбени.

Последната публикация в блога на Дончо ме трогна ужасно и ме накара да се замисля за истинските неща в живота.

А на този/тази дето прави по 10 и кусур заявки на ден в търсачката за изображения на ladyvera му/й пожелавам да намери най-накрая това, което търси.

“Слънчеви лъчи винаги ще осветяват пътеката, по която вървиш!”- гласеше съботно-неделното пророчество по мой адрес от късметчето, което ми се падна в едно заведение. А аз не мога да си пожелая нищо по-добро за старт на работната ми седмица .

Събота вечер. Изправени сме пред дилемата дали да идем на кино или пък да се видим на кръчма с приятели. Поканата е отправена от моите приятелки, като се предполага, че срещата няма да е особено интересна и ползотворна за  лица от мъжки пол. Везните натежават в полза на киното, обаче остава проблемът с избирането на филм. Тук винаги аз имам думата ( стига в заглавието да не се споменават думички като “танго” и “Prada”)  и тоталитарно решавам, че ще ходим на премиерата на Deja vu. Да ме прощават феновете на “Борат”, но видът на Саша Барън Коен  не успява  да инспирира в мен желание да му отделя цели два часа от съботно-романтичната ни вечер. 

Залата се  пръска по шевовете и това е обяснимо предвид участието на звезди от ранга на Дензъл Уошингтън и Вал Килмър. Филмът започва обещаващо, макар и в типичен холивудски стил и определено успява да задържи вниманието през цялото време. От нас  се иска само да повярваме, че е възможно човек да се върне назад във времето с помощта на една машинарийка, изобретена от екип вундеркинди, работещи към ФБР. Тук прозвучава една реплика-закачка към мита за целомъдрието на агентите ” Ама че седмица избрах за отказване на хашиша!” 

Ако очаквате, че Вал Килмър ще е главно действащо лице във филма, ще останете излъгани, защото той има точно три реплики на кръст и присъствието му е по-скоро фон, отколкото актьорска игра. Освен това силно разочарова с натежалия си вид и подпухнало излъчване на тридневен махмурлия. Абе…определено нещо не е в кондиция тоя човек.  А беше време…!

За разлика от него Дензъл Уошингтън е в страхотна форма и прави чудесна роля във филма, като успява да пресъздаде образа на ченгето от бъдещето (да се надяваме) - една интелигентна и чувствителна личност. 

На мен такива филми ми импонират много добре, защото има от всичко по-малко, както за любителите на зрелищни каскади и взривове, така и за sci-fi феновете, пък даже и за привържениците на сладко-романтичния елемент в киното. 

Само заради Вал Килмър  се почувствах леко прецакана, но… като цяло  филмът става за гледане.

Hola!!! Време е за кръшна латино аеробика! Какво ли пък ще е това чудо, не знам?! Обаче инструкторката ни всеки път ни шашва с нещо ново и супер интересно, евалата! Миналия петък се гънахме на денс аеробика и хич не беше лошо, макар и със сложна хореография и без никакви паузи за глътка Л-карнитин. Нещо се бъзикахме миналия път, че трябва да е по двойки латиното, както си му е ред, обаче не знам кой ще е тоя луд любител на екстремните изживявания, дето ще издържи на 60 минутния напън! Оле!