декември 8, 2006
Точно когато бях изпаднала в дълбок и непродуктивен размисъл относно петъчното вечерно меню, татко ме избави от терзанията ми, като ми хариза едно кило език. Като кулинарът в семейството, за него няма тайни в приготвянето на всякакви манджи, обаче основно с мръвка. Накарай го да сготви нещо постно и ще даде фира. Единствено стар фасул умее да прави задоволително добре, но пак не устоява на изкушението да метне вътре няколко ребърца, ей така за разкош. Аз, за разлика от него, предпочитам да редувам манджите и винаги след тежко месно меню, приготвям нещо по-лекичко, придружено със салатка или пък риба.
Сега, колкото и потресающо да звучи за някои и с риск да ми се срине сериозно лейдинският имидж ще заявя, че аз много обичам да хапвам дреболия. Като се започне от дроб, сърце, мозък, ммм, особено агнешки… абе почти всичко ям, с изключение на шкембе. Не намерих смисъл и това е! С ръка на сърцето си признавам, че го мразя, ако ще сега да ме обвинят в безхаберие всички любители на сутрешната порция шкембе чорба с чесън!
Често съм се чудила откъде произтича тази любов на българина към дреболията и даже към карантията, но така и не можах да си отговоря. Най-правдоподобно ми звучи обяснението за бедните времена, през които е трябвало да оцелява. Тогава, когато нищо не се е изхвърляло и всяка част от заколеното животно е влизала в употреба-основно за храна, но не само. Така например свинската мас се е използвала и още се използва в някои домакинства по селата (!) за производството на сапун, а също и като основен заместител на body lotion-a. Да не говорим за изконната бабина рецепта против въшки-спирт, газ и мас!!! Абеее, маста това е пенкилерът в козметиката бе!
Та, да се върнем на моята манджа, кулинарен връх в скромната ми кариера на готвач. Най-напред сложих езика да се свари хубаво, поне 1 час и 1/2 в обикновена тенджера с няколко дафинови листа. Все се каня да си купя тенджера под налягане, но май чакам да ми подарят. Упс! Мъже, не правете това вкъщи! Тендежерите и тиганите не че не са необходими и полезни, напротив, но някак си не се вписват в представите ни за идеалния подарък. В тази връзка искам да вметна, че и епилаторът, освен ако изрично не е заявено желание от страна на половинката ви за подобен, също не е dream gift. Да не говорим за карта за фитнес център или още по-зле, ваучер за дебелариум, нали така?! Айде карайте си по старому с парфюмчетата, секси бельото и гривничките, да ви е мирна главицата!
Така, след като се свари напълно, езикът се обелва задължително, след което се нарязва на филийки. В друга тенджерка или тиганче запържваме една глава стар кромид-лук, докато стане стъклено-прозрачен. След това добавяме с непрекъснато бъркане една лъжица брашно и много малко червен пипер и накрая доливаме доматеното пюре, към 500 гр. След като заври полученият сос, към него прибавяме езика. Оставяме всичко да покъкри към 20-ина минути и малко преди да дръпнем от котлона, добавяме щипка целина, черен пипер, сол и една идея захар. На отделно място сваряваме бял ориз, аз предпочитам дългозърнест, за гарнитура към ястието. Ааа, щях да забравя! Това ядене ще загуби половината от чара си, ако не се полее доволно с няколко чашки червено вино. Дето вика татко ” сипи, ако няма налей!” Да ви е сладко! ![]()
декември 11, 2006 at 7:09 am
вера, ами що пък да трябва да изхвърляме карантиите и в благополучни времена?!? ами те са вкусни!!! някой може да ги смята за вредни, ма то какво му е полезното на месото по принцип?!? макар да съм по-скоро вегетарианка, ОБИЧАМ КАРАНТИИ! включително щкембе!!! мисля, че ако хапнеш шкембе с чесън , няма да си по-малко lady дет са вика
декември 11, 2006 at 8:13 am
lyd, то ако се водим само от това, кое е вредно и кое не, трябва да легнем да мрем
.
Аз съм на принципа от всичко, но с мярка!
декември 11, 2006 at 8:38 am
И аз мога да кажа, че ги уважавам. С малки изключения. Що се отнася до маста - много хубави стават мекиците, когато се пържат в свинска мас; към киселото зеле на фурна също е задължителна, а като козметично средство се използва много отдавна, дори и при бебетата. Е, не го докарва на аромат като скъпите козметики, ама това да е кусура. Все пак е естествен продукт. А за въшките, аз го знам - газ, мас и оцет.Пък, който смята, че месото и субпродуктите (както им викат в ЕС) са вредни, да нагъва соя (на цената на месото) и да се трови с генномодифицирани храни.
декември 11, 2006 at 9:57 am
Усещам как след малко ще го ударим на евроантагонизъм :)…
Иначе аз съм лесен - ям почти всичко. Карантии не обичам особено, но ако съм гладен - ям.
Иначе тук наистина не ги “уважават” много дробчетата - Веси сигурно още помни какви дробчета купи преди година и нещо :).
декември 11, 2006 at 12:51 pm
Кой каза “дробчетаааааааааааа” - ями, ями.
декември 11, 2006 at 1:05 pm
Дончо, мисля си, че този и други митове за директивите на ЕС, които измислиха и разпространиха преди време в България беше, за да настроят нашего брата към порядките в ЕС. Не вярвам никъде в цяла Европа да не се продават дроб, бъбреци, език и други подобни благинки, даже точно обратното - немците и англичаните също приготвят ястия от различни субпродукти. Според мен всичко се свежда основно до по-строг санитарен контрол и регулиране на производството и износа на карантия. Тъй че споко, шкембе-чорбътъ не могат да ни я забранят току така.
декември 12, 2006 at 12:16 am
Хм, интересно ми е какво има да каже лейдинския ви имидж относно вегетарианството по принцип. For further information check you know where :))
По повод яденето нa дреболии и карантии бих искал да цитирам великия kитайски готвач и мислител КоШиЯм, който след двучасово съзерцание на реката ЯмДзъ стигнал до извода, че “няма лоша манджа, има само лош готвач”.
Иначе европейсците и ан селстките казани за ракия се опитаха да посатвят лиценз, ама иди го виж лицензния как прибира лиценза - в натура…
Изобщо, имам чувството, че ако някой еврокомисар се разходи из Женския пазар, ще ни забранят дори да преговори да водим за членство.
Майтапа настрана, мисля, че на всички е ясно защо ЕС притеснява ситуацията и иска да се разширява толкова много - трябва да се продава свободно и безмитно у нас и това е. Колкото повече, толкова повече. Западната индустрия произвежда толкова много, че иска и Турция даже да глътне като безмитен пазар, не ги е срам. Мисля, че покрай цялата тази глобална история шкембето все някак си ще оцелле, дано да минем метър….
декември 12, 2006 at 8:07 pm
тишо, мислиш ли, че европа има само и единствено користни намерения?