Под дъгата

Празничната стихия ни е завладяла с пълна сила и ако все още не сме зарадвали любимите си хора с подарък, нямаме много време за размисъл. Най-често въпросът,  който си задаваме в такива случаи, е какво да купим на любимия ни човек. Желан подарък, който да има висока емоционална стойност и да радва дълго време след това. Защото особеното на подаръците е не толкова тяхната материална тежест, колкото сантимента и смисловото послание, което носят.

Мдаам…ей все в тоя дух на антикомерс и духовна извисеност мислех да пиша, докато не пуснах стръв на моите мили приятелки, които разбиха илюзиите ми на гъши пух и  звезден прах.   

Най-желания подарък от тази малка статистическа извадка  се оказа автомобилът, като една от дружките ми доста предвидливо подчерта: “кола, но с осигурен сервиз!”  Брях!  Така де, ако може колата да е в комплект и с млад атлетичен шофьор, който да изпълнява всички дейности, свързани с поддръжката, като например регулярна проверка на маслото и редовно продухване на филтрите!  Ааа, н е  м о ж е, казах и аз!   На шофьорин ни та давам! (тя е все още мома)  Цял живот ще върти геврека, ще се оплаква от дископатия, а неделното ви занимание ще бъде “измиване на колата пред къщата на село”, като бас касата ще озвучава цялата Долна махала с платинения хит на Пеньо Менсъна “ Летя със колата”, а Горната махала ще им завижда.

Та в този дух на женска “скромност” съм длъжна да направя следното обръщение : мъже, забравете за подаръците тип “отбий номера”  и докажете, че сте щедри не само на думи, но и на дела!  Сега е моментът да дадете материален израз на любовта си. Ако ще е парфюм, да е марков, ако ще е бельо, нека да е фирмено, ако ще е бижу, да е поне Bvlgari! 

Снощи, малко преди 12 часа, си направихме мини заря, беше просто… пироманиашко!
Късметчето ми от баницата гласеше: “Куфарите приготви, за чужбина тръгваш ти!” Хех, ама точно това си бях пожелала!
Пратих и получих много SMS-и и със задоволство установих, че приятелите ми вече бягат от наложените клишета и се стремят да вложат повече творчество и чувство за хумор в поздравите, които изпращат. Уверете се сами:
“Нека огнище да топли ръцете ти, вино да грее сърцето ти, обич да владее душата ти и бог да те закриля в делата ти!” , изпратено от Мона.
“И ето Коледа дойде!
Хора, радвайте се от сърце!
Защото който бил е най-послушен,
подарък чуден ще получи:
Чорапче, пълно с вкусотии,
играчки и безброй магии,
здраве, любов и вярно другарче,
или шарено парцалче!” ,  изпратено от Дарина

Интересно ще ми бъде да прочета и други забавни пожелания за Коледа и Нова година, така че ако  все още помръдвате периодично след купищата сарми, баници, баклави и вино, споделете тези празнични SMS-и с мен  !

Много исках да измия пежото преди да падне снега, за да не се засече след това. А и посред студ, сняг и виелица не върви някак си да се разпищоля по мивки. Толкова беше мръсно и мърляво, горкото, че съвсем  беше изгубило цвят и фасон. Закарах го на автомивка и го оставих, защото ми казаха, че нямало да стане толкова бързо, колкото ми се искало. Прибрах се и след два часа отидох да си го взема, но реших, че след снощния мастер клас “speed step” добре ще ми дойде едно кросче до автомивката, което да раздвижи малко млечната киселина,  коварно обсебила мускулите ми. Изобщо не си дадох сметка, че навън е около нулата и студеният въздух няма да се отрази благоприятно на белите ми дробове. Като се изключи това, а също и дебилското бибиткане на колите, тичането е доста интересно преживяване. Не изисква предварителни умения и уреди нито пък специален екип. Едни маратонки и домашният анцунг вършат идеална работа. Обаче сега има реална опасност да се тръшна точно по празниците и да сърбам билков чай с първокачествен домашен мед от лавандула, вместо отлежяло винце с касапско мезенце. Не е добра перспектива, дано  ми се размине. Буху-буху.

На всички които преминават оттук, случайно или нарочно, искам да пожелая Весела Коледа, много здраве и берекет през Новата година! Да бъде!

Наско (детето, което прави физиономия на снимката) е в последната, подготвителната група в детската градина. По една случайност е също така и мой син, който през февруари догодина ще навърши заветните  7 години и наесен ще бъде в първи клас. Аз съвсем наскоро си дадох сметка за това, колко бързо се изнизаха тези важни първи 7 години от живота на сина ми. Нали казват, че били най-важните, макар  аз да не мога да си обясня с какво толкова са по-важни от следващия период от 7 до14 години, когато детето съзрява и създава своята база данни за света, за хората, за себе си. За това, че нещата не са само черни или само бели и че доброто винаги побеждава само в онези, суперкасовите филми с мегацифров бюджет. С него и сега говорим за тези неща, но малките деца (а напоследък се убеждавам, че и много възрастни) са склонни да абсолютизират всичко. При тях винаги съществува двуполюсен модел, който се изразява или в тотално отричане или в безпрекословно утвърждаване. Няма средно положение. Това, според мен, е доста наивистична и повърхностна представа за света и за нещата, които ни заобикалят. Този светоглед разделя хората, вместо да ги приобщава. Неумението или нежеланието да разбереш отсрещния,  да бъдеш за момент него, поражда отчужденост, дори в много случаи води до враждебно отношение.  Онова светоусещане, за другия в мен и аз във всички останали, то е ценното, то е човешкото.   Другото е демагогия и елементаризация на това, което ни заобикаля.  То не води до нищо добро и поражда само омраза и насилие.

Не знам на какво точно съм научила сина си за тези първи седем години, но силно се надявам, когато рисува  ангел, да му мацне и малко сивичко за цвят.

“Хербарий : Серия луксозни билкови сапуни, изработени от чисти растителни масла, със съдържание на натурални билкови екстракти, които почистват, омекотяват и стимулират кожата ви. Всеки сапун е обогатен със зрънца, събрани от природни билки и растения и е наситен с благотворни терапевтични свойства.
Шипка-прибавен е изстискан плод от шипка, който със своето противовъзпалително действие стимулира и тонизира кожата ви.
Мащерка-антисептичните свойства на мащерката са използвани от дълбока древност, за да освежават, тонизират и дезинфекцират ръцете и тялото.
Мента-ароматните листа и цветове на ментата действат освежаващо, охлаждащо и ободряващо. Подобрява кръвоснабдяването на кожата.
Невен-прибавени са венчелистчетата на невена, които овлажняват, почистват и омекотяват кожата ви.
Арника-части от листата и цветовете на арника са прибавени, за да релаксират и омекотяват вашата кожа. Стимулира кръвообръщението при натъртвания и навяхвания.
Самодивско дърво-използвани са пресовани зрънца от самодивско дърво, за да овлажняват и ободряват кожата ви. В народната медицина самодивското дърво е известно със своето болкоуспокояващо действие при мускулни и ставни болки.”

Седя си тук и се наслаждавам на ароматите, които чувствителното ми обоняние долавя дори през затворената кутия. За мен това не са просто няколко сапуна, събрани в луксозна опаковка. Те ми носят усещане за далечни екзотични места, повей от приказни ориенталски земи…Ако трябва с една дума да изразя това, което чувствам, тя ще е блаженство, в най-чист вид. Надявам се и приятелката ми, за която съм купила този подарък, да почувства всичко това.

Изобщо не е важно къде си, в шикозен ресторант или в махленска кръчма, за да се забавляваш и да разпускаш без граници. А това в събота вечер е просто задължително, особено когато си имал една коварна седмица, с безброй малки ако-та и една осакатена програма, която логично би трябвало да върви по-добре на ОС WXP, но тя работи, ако изобщо е уместно да използвам този глагол в случая, отчайващо неадекватно. Да, предупредиха ме за рисковете, които поемам с инсталирането на новото старо XP, опитаха и да ме убеждават, че видите ли за какво ми е притрябвало това XP, след като и W98 върши същата работа…Айде сега, като толкова го искаше това XP, блъскай си го в главата! Не, не беше точно така. Признаха, че това не е решение. Обещаха, че ще търсят изход от проблема в най-кратки срокове, а дотогава-ръчно писане на команди под ДОС! А за успокоение получих потупване по рамото “вярваме в теб, ти няма да се дадеш сега на едни команди за криптиране на файлове я!”

Но и това се забравя, като си с готини хора и купонът е на шест.

А орисниците предрекоха една щастлива, по-мъдра и по-успешна 2007 година за всички нас

Дано!

Ааа! И реших за следващия си рожден ден да направя голям Бал с маски! Даже знам отсега като каква ще се маскирам. Мисля да съм Пипилота, търся си Том и Аника!
А ти?

Танците са нещо много специално за мен. Още от  дете второто ми по важност нещо след пеенето, бяха танците. За пеенето ме натискаха и разни другарки, първо в детската градина, после  и  в училище, та се стигна чак и до вокалната група към Пионерския дом. Хаха, какви времена бяха! Помня, че мислехме като си имаме рокбанда някой прекрасен ден, да я кръстим “Лилавите езици”, но едва ли ще да е било асоциация от породата чау-чау. По-вероятно да е от бонбоните теменужка, които обичахме да смучем по време на репетициите. Също и костюми някакви ни шиха за рециталите, които изнасяхме къде ли не, обаче с поли под коляното задължително! Репетирахме до откат, докато накрая не можехме да си кажем имената, а после до концерта-лукчета и мълчание, мълчание и лукчета! Що лукчета се изядоха тогава, не е реално!…те затова бяха изчезнали по едно време!

Танците бяха нещо различно. Тогава беше нашумял  ”Флашданс”, с който съм поставила личния си рекорд за най-гледан филм. Детските дискотеки бяха някаква екзотика и най-често танцувахме по купони за рожденни дни в домашна обстановка, винаги под зоркото око на някой родител, който уж надникваше при нас да провери дали случайно не искаме още сандвичи с лютеница и шпек салам.  Не, не искахме. Кой го беше грижа за омазаните филии?! Имахме музика, имахме терен - беше ред на танците!

По едно време ходех и на модерен балет, но репетициите продължаваха до късно, а се прибирах сама и баща ми реши, че балерина така или иначе няма да стана и ме спря. Брат ми категорично отказваше да ми партнира в танците с думите ”Истинските мъже не танцуват”, като неумело си преправяше гласа и предизвикваше по-скоро комичен ефект, отколкото търсеното тежкарско излъчване. Много филми гледаше и той. Аз го репликирах с довода, че Патрик Суейзи си е мъж и то от най-расовите, ама поклаща бедра в “Мръсни танци” без грам притеснение, нали?! 

Вече знам, че танцуването насила не става и не карам никого да играе против волята му.
То е като пеенето - трябва да ти идва отвътре, независимо дали го можеш или само го имитираш .

А утре вечер: Бягайте афро танци, че идвам!

Гледах това видео преди известно време и не знам дали заради необичайното произношение, което ми звучи като древно келтско заклинание или заради вещерското излъчване на летящата албиноска, парчето ме кара да се чувствам много странно.

Ако вярвах в реинкарнацията, щях да кажа, че в някой предишен живот съм била келт.

Точно когато бях изпаднала в дълбок и непродуктивен размисъл относно петъчното вечерно меню, татко ме избави от терзанията ми, като ми хариза едно кило  език. Като кулинарът в семейството, за него няма тайни в приготвянето на всякакви манджи, обаче основно с мръвка. Накарай го да сготви нещо постно и ще даде фира. Единствено стар фасул умее да прави задоволително добре, но пак не устоява на изкушението да метне вътре няколко ребърца, ей така за разкош. Аз, за разлика от него, предпочитам да редувам манджите и винаги след тежко месно меню, приготвям нещо по-лекичко, придружено със салатка или пък риба.

Сега, колкото и  потресающо да звучи за някои и с риск да ми се срине сериозно лейдинският имидж ще заявя, че аз много обичам да хапвам дреболия. Като се започне от дроб, сърце, мозък, ммм, особено агнешки… абе почти всичко ям, с изключение на шкембе. Не намерих смисъл и това е!  С ръка на сърцето си признавам, че го мразя, ако ще сега да ме обвинят в безхаберие всички любители на сутрешната порция шкембе чорба с чесън!

Често съм се чудила откъде произтича тази любов на българина към дреболията и даже към карантията, но така и не можах да си отговоря. Най-правдоподобно ми звучи обяснението за бедните времена, през които е трябвало да оцелява. Тогава, когато нищо не се е изхвърляло и всяка част от заколеното животно е влизала в употреба-основно за храна, но не само.  Така например свинската мас се е използвала и още се използва в някои домакинства по селата (!) за производството на сапун, а също и като основен заместител на body lotion-a. Да не говорим за изконната бабина рецепта против въшки-спирт, газ и мас!!! Абеее, маста това е пенкилерът в козметиката бе!

Та, да се върнем на моята манджа, кулинарен връх в скромната ми кариера на готвач.  Най-напред сложих езика да се свари хубаво, поне 1 час и 1/2 в обикновена тенджера с няколко  дафинови листа. Все се каня да си купя тенджера под налягане, но май чакам да ми подарят. Упс! Мъже, не правете това вкъщи! Тендежерите и тиганите не че не са необходими и полезни, напротив, но някак си не се вписват в представите ни за идеалния подарък. В тази връзка искам да вметна, че и епилаторът, освен ако изрично не е заявено желание от страна на половинката ви за подобен, също не е dream gift.  Да не говорим за карта за фитнес център или още по-зле, ваучер за дебелариум, нали така?!   Айде карайте си по старому с парфюмчетата, секси бельото и гривничките, да ви е мирна главицата!

Така, след като се свари напълно, езикът се обелва задължително, след което се нарязва на филийки. В друга тенджерка или тиганче запържваме една глава стар кромид-лук, докато стане стъклено-прозрачен. След това добавяме с непрекъснато бъркане една лъжица брашно и много малко червен пипер и накрая доливаме доматеното пюре, към 500 гр. След като заври полученият сос, към него прибавяме езика.  Оставяме всичко да покъкри към 20-ина минути и малко преди да дръпнем от котлона, добавяме щипка целина, черен пипер, сол и една идея захар. На отделно място сваряваме бял ориз, аз предпочитам дългозърнест, за гарнитура към ястието. Ааа, щях да забравя! Това ядене ще загуби половината от чара си, ако не се полее доволно с няколко чашки  червено вино. Дето вика татко ” сипи, ако няма налей!” Да ви е сладко! 

18 души тази вечер няма да се приберат у дома при близките си. 18 семейства на Коледа няма да приготвят празнична трапеза, а ще раздават оплакано жито. 18 покосени човешки живота…

Преди време гледах една психария с Ричард Гиър, в която се твърдеше, че преди всяка голяма катастрофа или бедствие, при нас идва Черен ангел с крила на пеперуда и се опитва да ни предупреди за предстоящото нещастие.  Малцината, които успяват да видят това същество, са разкъсвани от болка и мъка, приемайки в себе си цялата тежест на  чуждото страдание.

Че грамадни черни пеперуди, които възвестяват смърт, има само по филмите, е ясно на всички.  Обаче се питам друго. След като се наричаме хора, имаме ли очи за нещастието или ни е страх от него и предпочитаме да се скрием в блажено неведение? Имаме ли воля да го допуснем близо до нас, за да го усетим или след хлопването на пътната врата, то изчезва, престава да съществува?

Сърцето се е превърнало в пропускателен граничен пункт и ние решаваме кои чувства да преминат отсам и кои да останат отвъд бариерата. На някои слагаме черен печат и толкова.

Способни ли сме да нарушим поне за малко душевния си мир, като приемем в сърцата си чуждата мъка? Можем ли да страдаме за другия така, както  Спасителят е страдал заради нас?  И дори цялата история с възкресението да е само един мит, това е най-великият пример за алтруизъм в историята на човечеството. А ние, като негови последователи, оправдахме ли доверието му, научихме ли уроците му? Или всичко е било напразно и какавидата никога няма да се превърне в пеперуда?!

…и прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници…

Амин