Онзи ден попаднах на едно спортно предаване, в което показваха репортажи от Вале тудо битки. Баща ми, корав човек, чиято суровост е всеизвестна, със скептичен поглед отсече ” Това не може да е спорт!” От моя страна пък си беше чист героизъм да гледам, без да си закривам очите с ръце, аз, дето съм закърмена с филмите за Роки Бамбола! Още се чудя на майка ми, иначе много фина жена, как ме е влачела като дете на кино да гледаме точно тези екшъни с участието на Слай. Дали заради това или поради друга причина, не знам, но оттогава не мога да понасям Силвестър Сталоун и всичките му напъни да докаже на света колко е як и как добре владее шеф и кройка.

Най-общо казано Вале тудо представлява контактен спорт, съвкупност от всички популярни бойни изкуства и означава буквално “всичко важи”. На практика са разрешени всякакви техники и похвати, без ограничение, извън каквито и да е спортни правилници. Абе нещо като кеч, с тази разлика, че боят си е истински и много кървав. И много приличащ на кучешки бой.
Не беше ли спортът начин да се забавляваме, средство да трансформираме агресията и стреса в една позитивна, добронамерена енергия? Да каляваме духа и волята си, да се борим до край, като едновременно с това се учим да приемаме еднакво добре и победите и загубите?!

Лично на мен това много ми напомня на махленски бой и просто недоумявам, как това може да се води за спорт?!? При това спорт, с учредена миналата година федерация във Варна!

Понякога се чудя докъде може да стигне човекът, със своята изобретателност да създава все по-брутални и античовешки развлечения.