Мислех, че са безвъзвратно изгубени в миналото и няма да ги прелистя никога вече, а вчера се оказа, че майка ми ги е изровила от купчина стари книги, осигуряващи солидна прехрана на мишките в избата. Е, не е цялата колекция или поне имам спомен, че бяха повече. Сега са останали само 10 броя, на един от които му липсват страници. Има и два-три лепени с тиксо, но другите са в доста приличен вид, предвид напредналата си възраст и не дотам гостоприемното си убежище. Снощи дори четох на Наси разказа за приключенията на Елемаг, а той не знам доколко ме слушаше, но направо не откъсна очи от картинките. После, когато заспа, аз си ги разгледах едно по едно и ми стана едно милооо! Срам ме е да си кажа, но даже си ги помирисах. :P Дарко, момчето с перчем и половина, вълшебна шапка и командно копче, щъркелът Чоко и жабокът Боко, Карамела Му, изведнъж оживяха отново. Жалко, наистина, че не се е запазила цялата колекция, но и това е нещо.

Чух преди време, че е подновено издаването на списание ” Дъга” , но не знам никакви подробности. Дано е поне наполовина толкова интересно, колкото оригиналния си събрат. :)