Какво са думите?! Ако са изречени от някой, който се опиянява сам от звука на собствения си глас? В стремежа си да се чува само неговата дума, той е способен на чудеса от храброст, за да задържи вниманието на слушателя си подобно на морска сирена, мамеща с прелестни песни моряците.  Но течението почти винаги отнася корабите надалеч и воплите на тайнствените нимфи остават някъде зад хоризонта.

Думите на са нито кинжали, нито стрели. Ако са казани от човек, който е отворил хищни зеници в тъмното, за да вцепени потенциалната си плячка с омагьосващ поглед.  Дебненето може да продължи цяла вечност, а накрая разочарованието да е огромно. Ловът не винаги е успешен, а и често преследвачът, изострил сетивата си в погрешната посока, се превръща от хищник в жертва.

Думите не са отрова. Ако са на някой,  привидно  много добър разказвач,  който знае как да завладее сърцата на хората, а после ги слага в кутийки и ги подрежда по азбучен ред. Но зад шлифованите фрази и оригиналните ласкателства на този празнодумец се крие един лишен от съдържание  човек, от когото няма какво да прибереш нито в кутийка, нито даже в напръстник.

Понякога думите са просто думи.