То е ясно, че винаги като има нещо за писане, по закона за Вселенската гадост и кривина, няма грам свободно време за целта. От петък още, със спирането на тока за цял работен ден, нещата не тръгнаха на добре. Тази сутрин се оказах лице в лице с цялата документация натрупана до днес. Плюс н-брой рецепти за обработка. Плюс неблагоразумието на моя човек да изгуби най-важната фактура по Здравна каса. Разгеле, по-късно я открихме, но той си го отнесе де.

А исках да напиша за боулинга в събота, колко готино беше и как направих 3 страйка!!! Без майтап. Да пиша за начина по който мъжете хвърляха черни, жълти, червени топки, с абсолютна концентрация, събирайки всичката си сила само в един удар, сякаш от това зависеше живота им. А после, като бутаха кеглите наред, умишлено си придаваха небрежен вид, защото радостта би означавала, че отдават голямо значение на нещо, което иначе постигат с лекота. И как ако нямаше дамско присъствие в залата, това място щеше да се тресе от мощни Флинтстоунски възгласи, ама нейсе.

Щях да пиша и за начина, по който хвърляха графитено-черни, лимонено-жълти и коралово-червени топки дамите. Поради липсата на мощ, те разчитаха повече на техниката и с прецизните си удари също поваляха солиден брой кегли. След което се радваха чистосърдечно и шумно на успехите си, като някои дори стигаха по далече в изявите си, завладени от денс ритъма, озвучаващ залата.

Накрая, разбира се, побеждаваха мъжете, със своите черни, жълти и червени топки, но жените се забавляваха много повече, със своите графитено-черни, лимонено-жълти и коралово-червени топки. 

Щях. :)