Мъжът с къдравата коса спря  колата пред гробището и слезе уморено от нея. То се намираше накрая на селото и в този късен следобед вече пустееше, огласяно единствено от пръхтенето на двата впрегатни коня, оставени безстопанствено да пасат бурените покрай пътя.
Закъснелият посетител бутна вратата на гробището и тя тихо изхриптя. Беше на христова възраст, с изпечено лице и тридневна брада, а отпред на бретона му сребрееше отдалеч един бял кичур коса. Вертикалната бръчка по средата на челото , изостряше излъчването му, но и му придаваше някакъв суров чар на човек, който знае какво иска от живота.
Тясната пътечка, покрита с окапали листа, минаваше през няколко изоставени, много стари гробове. Той се стараеше, доколкото му беше възможно, да ги заобикаля, защото знаеше, че не бива да прекрачва върху тях, само че не си спомняше защо. Погледът му беше привлечен от черна сянка, която ту се показваше, ту се скриваше измежду надгробните камъни в края на гробището. Жалейка, помисли си с тъга и се сети за майка си. Само за няколко години тя беше изгубила син, свекър и съпруг, но се държеше, имаше още живец в нея. Той беше единствената и утеха и макар, че ясно осъзнаваше това, не можеше да бъде постоянно край нея. Имаше си своя живот, а селото, с целия си псевдоморал и закостенели порядки, отдавна му беше отесняло. Не харесваше съселяните си, а и те, в по-голямата си част, не го възприемаха. Израснал в големия град, той им беше чужд, различен от тях, следователно недобър. Дори и ранната смърт на брат му, не промени съществено статуквото му в това село. Тази мисъл, обаче, не го разстройваше, а даже напротив, развеселяваше го. Той така или иначе толкова рядко се появяваше тук, че му беше крайно безразлично какво се говори за него. Игнорираше ги, не им обръщаше внимание, но му беше мъчно за майка му, която трябваше да понася това.
А гробът, както винаги, беше чист и спретнат, със свежи цветя, невенчета и латинки, грижливо наредени в импровизирана ваза-буркан. Мъжът запали тънка свещ и я забоде в пръстта, където имаше рохкава ивица. Тя се пресичаше с друга вертикална мокра линия и така двете образуваха фигура с формата на кръст. Той се прекръсти три пъти и замислено се вгледа в снимката върху надгробния камък.

следва продължение