Под дъгата

Онзи ден попаднах на едно спортно предаване, в което показваха репортажи от Вале тудо битки. Баща ми, корав човек, чиято суровост е всеизвестна, със скептичен поглед отсече ” Това не може да е спорт!” От моя страна пък си беше чист героизъм да гледам, без да си закривам очите с ръце, аз, дето съм закърмена с филмите за Роки Бамбола! Още се чудя на майка ми, иначе много фина жена, как ме е влачела като дете на кино да гледаме точно тези екшъни с участието на Слай. Дали заради това или поради друга причина, не знам, но оттогава не мога да понасям Силвестър Сталоун и всичките му напъни да докаже на света колко е як и как добре владее шеф и кройка.

Най-общо казано Вале тудо представлява контактен спорт, съвкупност от всички популярни бойни изкуства и означава буквално “всичко важи”. На практика са разрешени всякакви техники и похвати, без ограничение, извън каквито и да е спортни правилници. Абе нещо като кеч, с тази разлика, че боят си е истински и много кървав. И много приличащ на кучешки бой.
Не беше ли спортът начин да се забавляваме, средство да трансформираме агресията и стреса в една позитивна, добронамерена енергия? Да каляваме духа и волята си, да се борим до край, като едновременно с това се учим да приемаме еднакво добре и победите и загубите?!

Лично на мен това много ми напомня на махленски бой и просто недоумявам, как това може да се води за спорт?!? При това спорт, с учредена миналата година федерация във Варна!

Понякога се чудя докъде може да стигне човекът, със своята изобретателност да създава все по-брутални и античовешки развлечения.

Като четох коментарите по предния пост, разбрах, че явно не само мен ме друса яко носталгията по “Дъга”!
Обаче не мога да си позволя да публикувам сканиран брой на списанието колкото и да ми се иска, защото бих нарушила авторските права на много творци, благодарение на които сега си спомняме с умиление за съществуването на този незабравим комикс.

Направих реформи в блогрола, като оставих само няколко линка към блогове, които чета откакто се осъзнах като блогер . Всички останали са събрани в “чета още” , като тях съм ги линкнала в Bloglines и ги следя с огромно удоволствие. Тук съм пропуснала 2-3 блога от WordPress, които посещавам понякога. Но те  са ежедневно пред очите ми на информационното табло на WordPress, спретнати в разни box office класации от рода на Топ блог на деня, Топ пост и други, така че ми се струва излишно да ги линквам и в блогрола си. Може би по-нататък, ще видим. 

Мислех, че са безвъзвратно изгубени в миналото и няма да ги прелистя никога вече, а вчера се оказа, че майка ми ги е изровила от купчина стари книги, осигуряващи солидна прехрана на мишките в избата. Е, не е цялата колекция или поне имам спомен, че бяха повече. Сега са останали само 10 броя, на един от които му липсват страници. Има и два-три лепени с тиксо, но другите са в доста приличен вид, предвид напредналата си възраст и не дотам гостоприемното си убежище. Снощи дори четох на Наси разказа за приключенията на Елемаг, а той не знам доколко ме слушаше, но направо не откъсна очи от картинките. После, когато заспа, аз си ги разгледах едно по едно и ми стана едно милооо! Срам ме е да си кажа, но даже си ги помирисах. Дарко, момчето с перчем и половина, вълшебна шапка и командно копче, щъркелът Чоко и жабокът Боко, Карамела Му, изведнъж оживяха отново. Жалко, наистина, че не се е запазила цялата колекция, но и това е нещо.

Чух преди време, че е подновено издаването на списание ” Дъга” , но не знам никакви подробности. Дано е поне наполовина толкова интересно, колкото оригиналния си събрат.

Ох, едвам държа да не се похваля! Сутринта имах проверка от РЗОК и всичко мина повече от добре, направо перфектно! Ама като пращат такива готини инспектори, много ясно, че ще намираме общ език! Пък и звездите явно ми говорят, щото от сума време не бях навличала пола, а  точно днес като да съм знаела, че ще ми цъфнат нахаканите копои на Здравна каса.  Ахахаха, шегувкам се, разбира се. Просто нещата ни бяха ОК и те не намериха за какво да се хванат, пък и може да не са искали. Така де, защо трябва вечно да подозираме хората, които са натоварени с нелеката задача да ни контролират, в преднамерено негативни помисли и действия?! Сред плявата винаги се намират и хубави зърна. Докато има такива хора, ще има надежда и за нас!

Какво са думите?! Ако са изречени от някой, който се опиянява сам от звука на собствения си глас? В стремежа си да се чува само неговата дума, той е способен на чудеса от храброст, за да задържи вниманието на слушателя си подобно на морска сирена, мамеща с прелестни песни моряците.  Но течението почти винаги отнася корабите надалеч и воплите на тайнствените нимфи остават някъде зад хоризонта.

Думите на са нито кинжали, нито стрели. Ако са казани от човек, който е отворил хищни зеници в тъмното, за да вцепени потенциалната си плячка с омагьосващ поглед.  Дебненето може да продължи цяла вечност, а накрая разочарованието да е огромно. Ловът не винаги е успешен, а и често преследвачът, изострил сетивата си в погрешната посока, се превръща от хищник в жертва.

Думите не са отрова. Ако са на някой,  привидно  много добър разказвач,  който знае как да завладее сърцата на хората, а после ги слага в кутийки и ги подрежда по азбучен ред. Но зад шлифованите фрази и оригиналните ласкателства на този празнодумец се крие един лишен от съдържание  човек, от когото няма какво да прибереш нито в кутийка, нито даже в напръстник.

Понякога думите са просто думи.

Днес видях в статистиката, че е влизано в блога от фотографския сайт 4coolpics и се изненадах, защото аз рядко ходя по такива сайтове и то само ако някой ми препоръча нещо конкретно за гледане. Линкът ме отведе във форума на сайта и там с учудване видях, че има оставен линк към моя блог в коментарите по темата “Родители срещу насилието”. Зачетох се и разбрах, че  група родители са изготвили гражданска петиция срещу насилието върху деца.  Съгласна съм с техните искания, изложени в петицията и ги подкрепям напълно. Ако и вие сте съгласни, подпишете се под петицията!

Днес като взимах Наси от детската градина, ми връчиха някакъв талон, който трябвало да попълня вкъщи и след това да го съхранявам. Не ми стана много ясно  за какво става дума, защото често се случва да ни дават разни бланки за попълване, понякога чисто формално.

Когато се прибрахме, рисувахме, готвихме, ядохме, пяхме и най-накрая легнахме (преди винаги се чудех защо майките говорят за детето си в първо лице, множествено число, но откакто се пръкна това гебереджече, спрях да се чудя) , седнах да разгледам  на спокойствие талона. Оказа се, че това е Антирискова карта на Фондация “Съвестин”, в която се вписват подробно всички данни на детето: име, адрес, ЕГН, кръвна група (ами като не я знам?!) , цвят на очите. Дотук добре, ще се справим без проблем, макар че  цвета на очите на Атанас е някаква много променлива величина. Ако трябва да ги опиша детайлно, вероятно ще се получи нещо от сорта-синьозеленосивопъстроок, но да речем, че най-общо този тип очи се водят пъстри.

По-надолу имаше две таблички една под друга с по пет графи- тук детето трябва да остави пръстови отпечатъци на дясна и на лява ръка, за всеки един пръст по отделно-ха, че те и в ареста не са чак толкова стриктни, ами се задоволяват само с отпечатък от палеца. Е, нищо де, ще ползвам тампона от фирмения печат и Наси ще се фука няколко дни с омастилените си пръсти.

Вдясно имаше колона, където трябваше най-подробно да се изброят отличителните белези и физиологичните особености на детето. Като се започне от тен, тип на косата, форма на уши, нос, брадичка, уши, захапка и т. н.  и се стигне до тикове, фобии, дефекти , брадавици и… татуировки?!? Ха, забравили са да пишат пиърсинги! Защото аз имам една позната, която продупчи ухото на 4 годишното си момченце (не собственоръчно де) и май този случай не е изключение. Ама това е-свят голям, хора разни…За капак на всичко, на гърба на талона пишеше, че трябва да се прилепи с тиксо увит в найлонче кичур коса, след което картата да се ламинира. Ох, ами как да стане сега, като Наско е с една ултракъса фешънска прическа в силно минималистичен стил?! И то не по моя инициатива, а по негово собствено желание. Даже когато го постригваха, шашна фризьорката със задълбочените си познания в областта на коафьорското изкуство. Ще клъцнем оттук-оттам, барем съберем нещо като кичур.

А най-отдолу пишеше  следното: ” Отделно от картата за ДНК анализ може да се съхранят млечните зъби, а също така и памуче напоено с кръв.”

Ще я попълня утре прилежно, а после ще я сложа в най-дълбокия шкаф и ще забравя за съществуването и.

Леле, уникален глас има тази Loreena McKennitt! Много нежен и чувствителен, но пък и някак твърд и непоколебим.

Точно от това имах нужда.

Интересна инициатива са подхванали две бивши хипита в стремежа си да направят света едно по-спокойно място за живеене. Те призовават хората по цял свят към… глобално оргазмиране! Каква е идеята на това грандиозно мероприятие, имащо за цел да промени енергийното поле на Земята и да повлияе положително на световния мир:

1. Хващате си едно другарче, за ръчичката (по възможност пацифистично настроено);

2. Спретвате си някакво кътче, където никой да не пречи на концентрацията ви (тук може би ще имате известни колебания дали да е служебно или домашно кътчето, а някои много амбицирани ще пробват и двата варианта );

3. Може да врътнете по едно малко за отскок, но не забравяйте все пак, че гоните цели и алкохолът няма да ви е съюзник в този случай;
4. Действате, като принципът “колкото повече, толкова повече” тук важи с пълна сила!

NB! При всеки оргазъм дружно отправяте взор към небето и викате колкото ви глас държи: МИИИИИИИР!

Наслука и умната, че да не се получи ” тази година оргазъм, догодина…семеен спазъм” !

То е ясно, че винаги като има нещо за писане, по закона за Вселенската гадост и кривина, няма грам свободно време за целта. От петък още, със спирането на тока за цял работен ден, нещата не тръгнаха на добре. Тази сутрин се оказах лице в лице с цялата документация натрупана до днес. Плюс н-брой рецепти за обработка. Плюс неблагоразумието на моя човек да изгуби най-важната фактура по Здравна каса. Разгеле, по-късно я открихме, но той си го отнесе де.

А исках да напиша за боулинга в събота, колко готино беше и как направих 3 страйка!!! Без майтап. Да пиша за начина по който мъжете хвърляха черни, жълти, червени топки, с абсолютна концентрация, събирайки всичката си сила само в един удар, сякаш от това зависеше живота им. А после, като бутаха кеглите наред, умишлено си придаваха небрежен вид, защото радостта би означавала, че отдават голямо значение на нещо, което иначе постигат с лекота. И как ако нямаше дамско присъствие в залата, това място щеше да се тресе от мощни Флинтстоунски възгласи, ама нейсе.

Щях да пиша и за начина, по който хвърляха графитено-черни, лимонено-жълти и коралово-червени топки дамите. Поради липсата на мощ, те разчитаха повече на техниката и с прецизните си удари също поваляха солиден брой кегли. След което се радваха чистосърдечно и шумно на успехите си, като някои дори стигаха по далече в изявите си, завладени от денс ритъма, озвучаващ залата.

Накрая, разбира се, побеждаваха мъжете, със своите черни, жълти и червени топки, но жените се забавляваха много повече, със своите графитено-черни, лимонено-жълти и коралово-червени топки. 

Щях.