Когато бях малка, имаше едни дъвки Love is, сега не знам дали още ги има. Като вкус не бяха нищо особено, но картинките им винаги ме пленяваха с неверотните послания, изписани върху тях.  Помня, че имах богата колекция от тях, която нехайството на времето е разпиляло незнайно къде. Та тези картинки в най-общи линии представляваха рисунка-комикс на момиченце и момченце, вперили едни такива прелестни очички едно в друго, а над тях стои надпис  “Love is…еди какво си!”. Отговорът обикновено представляваше някакво нестандартно определение за любовта.  Изобщо цялата работа с тези картинки от дъвки беше адски романтична и много ме е яд, че не съм успяла да ги запазя за идните поколения. Моето продължение тогава на изречението “Любовта е…” вероятно е било нещо от сорта на ” като да седиш на облак от  пяна, сладолед и мечти…”!  Сегашното ми определение, дали защото вече знам,че любовта на мъжа минава през стомаха или просто защото съм гладна в момента :P , е “Любовта е…баница!”. Домашно приготвена, със сирене или пък с тиква, леко поръсена с малко пудра захар.  Знам, че с това дълбокомислено прозрение убих всякаква романтика и разпердушиних на пух и прах всички възвишени дефиниции за това велико чувство, но какво да се прави-понякога и най-сложните  въпроси имат прости отговори. А и много много обичам баница :) .

Ето и една задачка-закачка за свободното време: Довърши изречението ”Любовта е…” по свой начин? За най-остроумните отговори ще има поощрителни награди.  Късмет! ;)