Изпратих няколко стихотворения по електронната поща на Литературния клуб, виртуален портал за поезия, проза и литературна критика, където ако харесат работите ми, евентуално ще ги публикуват. Преди време изпратих  там “Диря без край” , но мейлът ми се оказа глас в пустиня-абсолютно никакъв нишан, дето се казва, не получих от тях. Ядец, нищо! Та сега реших да се пробвам отново и да пратя повечко стихчета, разсъждавайки по МечоПухчовски, че “колкото повече, толкова повече”.  А това е мейлът, който пратих:

Здравейте!
Казвам се Вера Лотарова и съм завършила славянска филология в ПУ “П. Хилендарски” през 1999 година . Преди време изпратих на вашата електронна поща едно свое стихотворение “Диря без край”. Не получих отговор от вас и реших да изпратя още няколко свои творби, като се надявам, ако не бъдат одобрени и те, поне да получа отговор от вас с кратка оценка на работата ми. Имам публикувано стихотворение в сборника ” Огнени сълзи”, издаден през 1994 година, което се нарича “Мечта за рай” . Личният ми сайт е: ladyvera.wordpress.com , където публикувам свои есеистични размисли и стихотворни опити. Изпращам ви и моя актуална снимка.
Поздрави, Вера

А това са стихотворенията, които пратих: Присъда, Но теб те нямаше, Диаболично, Пясъчен часовник, Сиромашко лято , като съм ги подбрала на произволен принцип. Сега остава и да ги харесат. :)