Не искам есен тъжна и унила,

със спомени ненужни и бездомни

като отронени листа-изящни балерини-

от вятъра безцелно носени.

А искам сиромашко лято

със циганска пола, от слънцето закърпена

във вихъра на танца палаво развяна

с коса от свила меденобакърена;

с усмивката на утрото окъпано,

нахълтало неканено във стаята,

което с пареща милувка ме събужда

и с песните на закъснели славеи.