От няколко дни съм различна. Онзи ден едно момиче или май беше жена, не знам…Чух пищене на спирачки и само мярнах нещо как се преметна като чучело над капака на една кола и после мрак… Страх, животински, брутален страх ме завладя за моето си и докато не го видях на няколко метра от мен да играе, мислех че съм умряла. В тези няколко секунди бях мъртва. После се разтресох цялата, не престанах да го прегръщам и целувам и ми се скараха-защо била цялата тази паника?! А аз го прегръщах, защото бях възкръснала.
Чак тогава се обърнах към улицата и разбрах, че момичето е живо. Ранено, може би, но все пак живо, ще оцелее. Този път.
Аз също оцелях след моята малка смърт, но се чудя-колко пъти още трябва да умра, за да живея?
октомври 4, 2006 at 7:58 am
Летище София, Изходи 1..6, boarding…
октомври 4, 2006 at 11:22 am
Е,това е малко крайно, мисля.
октомври 4, 2006 at 1:30 pm
no comment! в такива случаи някой хора благодарят на Господ,аз си “плюя” в пазвата и си казвам: “Сърце на място!”. помага ми!
октомври 4, 2006 at 8:26 pm
Това може да се случи навсякъде – включително отвъд изходите на летище София, Дончо… Дано само не се случва…
октомври 5, 2006 at 6:19 am
@yovko: на изходите на Летище София може да се случи – виждал съм как “шофират” летищни служители, и не само в София. Не бензин, керосин направо имат в кръвта си. И всички се мислят за нереализирани пилоти.
Мизерии стават навсякъде, Йовко. Дано не се случват, наистина! Да се съсредоточим върху някои съотношения:
* Честотата (и пряко от там – шансът да си участник) на мизериите “преди” и “след” изходите
* Реакциите на мизериите “преди” и “след” изходите
* Ефектът от мизериите “преди” и “след” (най-вече възпитателния и превантивния такъв)
Ако помислиш трезво, ти става ясно, че всъщност изходи 1..6 наистина са изходи. Може би не най-лесните и определено не най-смелите, но са изходи.
Изход е и Smith & Wesson Model 500 .50-Cal. Magnum, но това вече (да цитирам Вера) е наистина малко крайно.
октомври 5, 2006 at 8:27 am
Никой не си задава въпроса, дали пък споменатото момиче не е пресичало неправилно. Защото аз пък съм виждал прекалено често как става и това. Правил съм го и аз, естествено. И шофьори, и пешеходци, всички се надлъгваме постоянно. Защото тук е въпрос на чест да да нарушиш правилата, да прекараш другия и да минеш, нали?
октомври 5, 2006 at 9:04 am
@skoklyo: Има резон във въпроса ти, защото наистина момичето пресичаше извън пешеходна зона и е възможно шофьорът да не я е видял, поради паркиралите вдясно коли, но въпреки всичко водачите сме длъжни да се съобразяваме с факта, че не сме сами на пътя. Не ми се мисли какво му е било на човека в този момент и се моля никога да не разбера.
@Дончо:А ти звучиш така, сякаш всички ние, които сме направили избор да останем в България, сме някакви обречени смъртници. Не е така, Дончо,катастрофи, земетресения, атентатисе случват навсякъде и това е неизбежно. Постът ми беше за това, как нещастието, с което се сблъскваме ежедневно, ни променя.
октомври 5, 2006 at 11:06 am
@ladyvera: Не само останалите в България, всеки който е от майка роден е жив смъртник. Рано или късно ще му дойде времето.
Пак казвам: права си, навсякъде се случват, въпросът е в бройката умрели. Само статистика.