Под дъгата

Първоначално започнах като отговор на коментара на Бистра към предния пост за пълните RSS емисии, но после се сетих, че и преди ми се е налагало да обяснявам за какво точно става дума. И аз съм питала и на мен са ми обяснявали като на малоумна , така че знам какво е да се шуми масово за нещо, което лично на теб ти говори толкова, колкото и древния календар на маите. Затова ще се опитам да обясня с думи прости, а компютърджиите по-добре да не четат, че ще се възмутят от лаишките ми познания в тази област.
Когато четеш няколко блога, много по-лесно е да използваш някакъв RSS агрегатор, който събира и предоставя накуп емисии към най-новите постове, новини, подкастове, които те интересуват, вместо ежедневно да “ходиш” на проверка в блоговете.
Естествено това не го отчиташ като проблем, ако четеш 2-3 блога, но ако бройката им прогресивно нараства, тогава вече се налага някакво систематизиране. Още повече, че влизането в блога може да се окаже “валат”, т.е. да няма нов пост, защото блогерът в крайна сметка, няма грижата да уплътнява нечий безсмислени влизания.
RSS агрегаторът уведомява потребителя когато има нова публикация и така се пести време и разочарование. Аз лично ползвам bloglines, където съм се “абонирала” за предпочитаните от мен блогове, а също и за фийдс към коментарите на някои от тях, които предлагат тази опция.
В момента някои блогове ползват ограничени RSS емисии, т.е. показва се само заглавието и част от материала. Пълната RSS емисия позволява показването на целия пост. Това, дали да пусне пълна или ограничена емисия, всеки определя сам за себе си, а съществува вероятност и да не знае как да промени настройките, точно като мен доскоро. За такива блогери Дончо любезно си предложи услугите, а той, повярвай ми, ги разбира тези неща. Така че действай!

Ами и аз така. Т.е. подкрепям и аз инициативата за пълни RSS емисии.

Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала и тя крака. 

Заразена от примера на Елена реших да проверя на коя звезда приличам най-много. Оказа се, че с малко грим и прическа спокойно мога да заместя Миша Бъртън в някоя серия от “Квартала на богатите”- цели 83 % прилика!!! Заредих втора снимка-пак същото, Миша изскача на първо място. Най-интересното е, че никак не харесвам миловидната и физиономия-факт!

Когато бях малка, имаше едни дъвки Love is, сега не знам дали още ги има. Като вкус не бяха нищо особено, но картинките им винаги ме пленяваха с неверотните послания, изписани върху тях.  Помня, че имах богата колекция от тях, която нехайството на времето е разпиляло незнайно къде. Та тези картинки в най-общи линии представляваха рисунка-комикс на момиченце и момченце, вперили едни такива прелестни очички едно в друго, а над тях стои надпис  “Love is…еди какво си!”. Отговорът обикновено представляваше някакво нестандартно определение за любовта.  Изобщо цялата работа с тези картинки от дъвки беше адски романтична и много ме е яд, че не съм успяла да ги запазя за идните поколения. Моето продължение тогава на изречението “Любовта е…” вероятно е било нещо от сорта на ” като да седиш на облак от  пяна, сладолед и мечти…”!  Сегашното ми определение, дали защото вече знам,че любовта на мъжа минава през стомаха или просто защото съм гладна в момента , е “Любовта е…баница!”. Домашно приготвена, със сирене или пък с тиква, леко поръсена с малко пудра захар.  Знам, че с това дълбокомислено прозрение убих всякаква романтика и разпердушиних на пух и прах всички възвишени дефиниции за това велико чувство, но какво да се прави-понякога и най-сложните  въпроси имат прости отговори. А и много много обичам баница .

Ето и една задачка-закачка за свободното време: Довърши изречението ”Любовта е…” по свой начин? За най-остроумните отговори ще има поощрителни награди.  Късмет!

Наближава сезонът, в който оборотите на аптеките се вдигат почти двойно. Зимата е периода, в който хремата и настинките ни преследват неотлъчно и само превантивното лечение или т.нар. профилактика могат да ни спасят от усложнения, последвали някое уж съвсем невинно на пръв поглед простудно или грипно заболяване. В момента, за разлика от ситуацията преди 3-4 години, на пазара има голямо разнообразие от най-различни имуностимулиращи препарати и противогрипни ваксини. Много често ми задават въпроса кое е по-добро от двете и каква е разликата между имуностимулантите и ваксините. Принципно разликата е огромна. Така наречените имуностимуланти действат върху общото укрепване на организма. Те засилват естестествените защитни реакции, особено при децата, които са рискова група, с все още недоизградена имунна система. В голямата си част тези препарати са на билкова основа и при тях почти не се срещат странични ефекти. Неудобството при тях е, че се пият три месеца подред, при десетдневен курс месечно, но пък ефикасността им е доказана.

При противогрипните ваксини нещата стоят малко по-различно. Всяка година се появяват нови и непознати вирусни щамове. Поради тази причина ежегодно се разработват нови модификации на познатите ни ваксини-Инфлувак, Ваксигрип, Инфлексал и др., актуални за всички вирусни щамове, които Световната здравна организация идентифицира за следващия грипен сезон. Те са препоръчителни за рисковите групи-деца, възрастни над 65 години, пациенти с хронични заболявания, хора, които са в непрекъснат контакт с болни и др. При тях в отделни случаи се наблюдават някои нежелани странични симптоми, но до 3-4 дни те изчезват напълно.

Използването както на имуностимуланти, така и на противогрипни ваксини е препоръчително, но не гарантира на 100 % идеално здраве. Естествено никой не е застрахован, че дори и след ваксинация, няма да се разболее. Все пак, дори и в такива случаи болестта протича в много по-лека форма и не оставя трайни последици. Превенцията не изисква също така кой знае какви усилия и парични средства, но може да бъде в много случаи животоспасяваща.  Тук е мястото да отбележа, че не съм медицинско лице, въпреки че работя в аптека. Затова не претендирам, че съм компетентна по въпроса. Цялото ми семейство се ваксинира от около 4-5 години и смело мога да заявя, че не знам какво е грип. Това е личното ми мнение и го излагам, защото знам колко е трудно  човек сам да се ориентира в такава ситуация, а и лекарите не са единодушни по този въпрос.  Горната информация  е съгласувана с магистър-фармацевта, работещ в аптеката ни.
Аз лично, а и цялото ми семейство ще се ваксинираме.
Най-малкото, което вие може да направите за здравето си, ако не друго, е поне да пиете редовно витамини.

Ето го и него! Ферарито, за което Атанас нареждаше ден и нощ без умора, а аз все успявах някак да туширам атаките. Но след снощното брутално разбиване на куче-касичката, вече нямаше мърдание!

И така тръгвам тази сутрин с ведрото намерение да мина през най-близкия Shell и срещу зареждане на 25 литра V-power, да се сдобия със заветната играчка само срещу някакви си 1.99 лв. Обаче с покруса установявам, че след вчерашните плащания на сметки по ГСМ, спонтанна покупка на невзрачен бежов пуловер и посещение в кварталната бакалия, от портмонето ми срамежливо наднича само една банкнота от 10 лева. Ами сега, какви ги натворих пак?!

Сещам се за съществуването на дебитната си карта и с бодра стъпка се отправям към близкия банкомат. Все пак сърцето ми прави лупинги в това време, защото знам, че картата е на червено, а превода, който наредих вчера в късния следобед, може все още да не е извършен. Пъхам картата, въвеждам пина и екранът светва “недостатъчна наличност”. Знаех си! Повтарям цялата операция, като в същото време усещам как се навдига в мен една вълна на недоволство, примесена с нотки на безсилие и срам, граничещ с ужас. Как ще си платя сега горивото?!
Обаче нали съм си Калитко, пак вадя късмет. Идва ми на ум, че като тръгвах от вкъщи, стоварих в колата една чанта монети - съдържимото на куче-касичката - с намерението да ги обменя по-късно в аптеката. Срам-не срам, вадя кесийката с еднолевките и ги изсипвам пред учудения поглед на момчето на касата. Обяснявам за снощния вандализъм, а той разбиращо клати глава.  Изброяваме с дружни усилия 45 парчета, взимам си трофея-ферари и с облекчение се мятам в колата.
Enzo Ferrari

o Модел от 2002 г., въплъщаващ идеята за изцяло спортна кола
o Мощност: 660 к.с. при 7800 об/мин
o 0-100 км/ч: 3.65 сек
o Макс. скорост: 350 км/ч

Сега чакам с нетърпение да видя доволната физиономия на Атанас!

“Ах, летете ескадрони в устрема ви милиони …”
И какво се случи този път, редичките нещо оредяха, а?? Или част от твърдите май завъртяха бригадирските си лопати в полза на един Болен мозък. От трън та на глог! Сега следва поправителен и то без участието на десните, което е тъжното в цялата работа. Еми така е, като разправях аз за туршиите…, сега ще сърбаме попарата на срама. Обаче отсега казвам, за да е ясно-аз моя вот го дадох, повече не мога и не искам да дам!

Черната далия
Скучен, на места досаден! Развали ми съботната вечер. Добре, че беше Елко да заспи в киното, та да се посмея малко…

На село
На село би могло и да ми хареса някой слънчев ден…след евентуален мухоиден геноцид!
Няма нищо по-хубаво от домашно приготвена пилешка супа, обаче Горкото стресирано пиле! Като се сетя, че наближава и Коледа…

Петостишия пък никога не съм писала, ама това днес изскочи само:

Усмивка
Само със усмивка искам
да ти кажа колко те обичам!

И така безмълвно истинска
да те губя и намирам,
дала малко, но от всичко.

Кой иска прегръдка?

Когато гледах това видео за първи път, си помислих, че това е Джон Ленън, който е възкръснал и раздава прегръдки на хората. Не знам дали приликата е случайна или умишлено търсена, но клипът страшно ми въздейства точно поради тази причина. Песента също много бива и пасва на цялостния замисъл на проекта. Абе направо “make love, not war” е цялата работа и лъха на някакъв безгрижен позитивизъм, много заразителен при това. Идва ти да изпонапрегръщаш света и в частност всичко живо около теб, с риск да останеш неразбран и да си носиш дълго последствията от това

Петъчни размисли

И пак е петък - ден на майстора! Интересно, как ли се превежда на английски този израз[ (ами сега?!) , ей това човече от "минута е много" кърти мивки] . Чудя се това явление има ли го другаде по света или си и е чисто нашенско? Чувала съм за пословичната “работливост” на гърци и сърби, нашего брата и ми се струва, че това да си съкратиш последния работен ден, ей така за густо, си е някакво такова балканско светоусещане. Събират ти се два дни и половина уикенд-ухааа, пей сърце! Но този път ще е по-различно, имаме нещо за вършене! Бурканите и туршията може да почакат до другата неделя, макар че знаем колко жизненоважни са те в студените зимни вечери на чашка греяна. Имаме една работа за вършене, която освен нас самите, няма кой друг да ни я свърши! Така че да запрятаме ръкави и да действаме, защото Неволята отдавна е хванала пътя по чужбинско !

Най-важното нещо в аеробиката, след желанието да покориш спортни върхове , са обувките. Те трябва да са леки и удобни, защото подскачането продължава минимум 1 час и при най-малък дискомфорт по отношение на екипировката, човек лесно може да се демотивира и да прекъсне натоварването още на 20-та минута, когато е критичният момент в цялата тренировка.

Добре е маратонките да придържат здраво глезена, заради резките повратливи движения на краката и в тази връзка те трябва да са точния размер, а не с два номера по-големи, както се похвали в залата една от трениращите.

Също така не е добре да бъдат с равна подметка, защото от постоянното припкане, ходилата се натъртват, получават се мазоли, нацепване на пети и т.н. явления, способни да те откажат завинаги от аеробиката.

Естествените материи са за предпочитане, най-вече заради парниковия ефект. А той е неизбежен при по-интензивните тренировки, като често води до отделянето на някои специфични благоухания. В по-тежкия случай и до зараждане на елементарни, но упорити по разказите на препатили, форми на живот!

За себе си мога да кажа, че все още не съм открила идеалния модел маратонки за аеробика, а спешно имам нужда от нови. В момента съм с тези от картинката, които въпреки, че изглеждат много надеждни, а и не са хич евтини, се оказаха кофти избор. Уж били clima cool и не спарвали краката- тотален възгеч! За удобство тук въобще не говорим! Удобни са толкова, колкото и китайски гуменки за 5 лева от Руския пазар!

Предстои ми да направя един много сложен и отговорен избор!

Пуста кюския…Баба ми едно време все с адидаски е тичала!

Atom heart mother

-Мамо, мамо, страх ме е!
-Тихо, дете мое, не плачи! Защо те е страх?
-Сънувах черни птици, много големи… май бяха прилепи…
-Няма нищо страшно, миличък! Мама е тук!
-Но те са лоши, могат да ме изядат.
-Не се плаши от тях… Искаш ли да се научиш да летиш? Те могат да те научат…Ще видиш, помоли ги!
-Добре, но стой при мен, чуваш ли!
-Заспивай, дете мое! Ще видиш, че страшните птици ги няма вече…