Следобедът е дъждовен, но не тъжен и ревлив, а някак кротък и меланхолично разточителен. Отляво е чашата с кафе, по-горчиво от обикновено(напоследък така ми харесва повече) и бутилка 1 литър и 1/2 минерална вода, от която е останала само половината, сякаш за да ме провокира нарочно с баналния въпрос:” Аз наполовина пълна ли съм или наполовина празна?” Брях, откога пък и бутилките се научиха да говорят. Я си мълчи там и не забравяй, че си само едно пластмасово шише, макар и с лек синкав загар.

Гледам света през хладната прозрачност на бутилката. Дъждът вали в нея и тя полека-лека започва да се пълни.