Ако опиташ да я нарисуваш
като картина на стената
бои и четки няма да са нужни,
а само силна вяра и желание
и не да следваш път утъпкан и удобен,
а горска диря самодивска и усойна
с безброй светулки-елфи в мрака,
със тайнствени цветя, които чакат
нефритени устни луната да свие
за вечерната им благословия.
И ако видиш нейната премяна
сред капките роса да се белее,
грабни я и тръгни след вятъра
а тя…сама ще те намери.
***
И спят цветята и лъчи сънуват
и самодиви по поляните танцуват…
***
Това заглавие не ми харесва особено, но не можах да измисля друго. Колебаех се между “картина” и “в трето лице”. Накрая ги събрах в едно и се получи ”картина в трето лице”. Някой ако има по-добри предложения, готова съм да ги чуя. 
септември 15, 2006 at 9:03 pm
Вери, много ми хареса!
Ще се осмеля да дам предложение за заглавие – “Горска диря без край” или “Недовършена картина”, като двете заглавия ме водят към различни посоки на мисли…
септември 15, 2006 at 10:53 pm
Благодаря, Веси!
И този път сме на една честота двете с теб.
Харесват ми предложенията ти и ако си съгласна, мисля стихотворението от този момент нататък да се казва “Диря без край”. Благодаря ти за чудесните идеи!
октомври 8, 2006 at 9:31 pm
[...] Изпратих няколко стихотворения по електронната поща на Литературния клуб, виртуален портал за поезия, проза и литературна критика, където ако харесат работите ми, евентуално ще ги публикуват. Преди време изпратих там “Диря без край” , но мейлът ми се оказа глас в пустиня-абсолютно никакъв нишан, дето се казва, не получих от тях. Ядец, нищо! Та сега реших да се пробвам отново и да пратя повечко стихчета, разсъждавайки по МечоПухчовски, че “колкото повече, толкова повече”. А това е мейлът, който пратих: [...]