Когато няма какво да ям, а хладилникът е по-празен от дебитна карта в края на месеца, приготвям си омлет. Друго може да няма, но яйца и сирене вкъщи почти винаги се намират. Всеки път като тръгна да правя омлет и се сещам за една случка от детството на майка ми. Нейна приятелка, единствено дете на богати родители, честичко се хвалела, че е яла омлет на обяд. Майка ми, понеже не знаела що за чудо е този омлет, мислела си, че е някакъв супер специалитет, връх в кулинарното изкуство. Не смеела и да попита, че да не се изложи. Тук е мястото да спомена, че тя е била дете на разведени родители и е израстнала в крайна бедност, изхранена основно с хляб и доматена чорба. Излишно е да казвам, че вкъщи никога не се готвеше тази манджа, та аз и досега не съм много наясно какво точно представлява, но не ми звучи особено добре.
Та майка ми, след дълго чудене по темата ” Какво пък чак толкова представлява този пуст омлет?”, се решила да попита най-накрая. Отговорът толкова я изненадал и разочаровал със своята простота, че ако е знаела латински, сигурно е щяла да възкликне ” О, санкта симплицитас!” и да се тресне по челото. Обаче тя не е знаела латински със сигурност, макар че е свирила на цигулка и била голям талант, та най-вероятно само се е плеснала по челото и е съжалила за тайните си душевни терзания по въпроса.
Толкова по темата “що е то омлет?”!
