Да, понякога е твърде имагинерно, за да е вярно. Да, в един момент като че попадаш в друго измерение и няма връщане назад. Заклещен си между сега и завинаги, но нямаш нищо против това. Да, чувстваш се уникален и значим като след бутилка Traminer и  умопомрачителен set на Tiesto. Да, по-чувствено е от шепота на среднощния вятър и влагата сутрин по устните. По-жадувано е от  първата глътка чисто кафе, с която преглъщаш и шепа сподавени мечти като лек за своето малодушие…Да, по-лесно е ако отричаш и се оплиташ в мрежа от колебания и  страх…Но дали е по-истинско?! И кой ще ми каже кое е истина и кое фалш?! Кой?!