Хубаво е тук, когато вали, всичко е някак вълшебно. 
Небето притъмнява и се снишава застрашително, с цялото си величие. 
Въздухът се свива, става стипцав и труден за дишане.
Дърветата, разбудени от августовския си унес, се клатят енергично,
потръпващи в очакване на дъждовния еликсир.
После идва той, тайнствен и греховен като мистериозен любовник.
Изсипва се щедро върху пламналата земя,
сякаш да отговори на всичките и въпроси,
да сбъдне всяко нейно желание. 
А тя, земята, безпаметно приласкана, мълчи и само жадно поглъща-
всеки стон, всяко откровение на своя любим.
Молитвите и най-сетне са чути!