Претърпях пътен инцидент. Как звучи само,а? Като извадка от статистиките за произшествия на Районното полицейско управление. Отнето ми беше предимството на едно голямо кръстовище, заради развален светофар. Правели профилактика на електрическото захранване! Доколкото знам, в такива случаи трябва да има регулировчик, който да поеме функцията на светофара. Но регулировчик нямаше. А на кръстовището беше анархия. И всички, много бързащи естествено, се опитваха да минат без оглед на това дали са с предимство или не. Ударът беше челен за мен, а предницата на колата е просто размазана. Вероятно колата изглежда в окаяно състояние, защото минаващи хора ни питаха дали има  жертви. Не, жертви нямаше. Аз бях с предпазен колан, та може би това ме спаси от сериозна травма. На виновния водач също му нямаше нищо. Първия половин час треперех, бях уплашена. Ами ако не бях си сложила колана? Ако детето беше с мен на задната седалка? Ако този човек беше пострадал след страничния удар в шофьорската врата? Много въпроси и все без отговор.

Сега съм само ядосана. На този невнимателен шофьор, който ми отне предимството. За къде ли толкова бързаше? На застрахователите, че ме караха с треперещи ръце да описвам какво ми се е случило. И на себе си съм ядосана, че можеше да избегна удара, ако не се бях силила да мина. И не искам никой да ме успокоява, излишно е. Ще мине време, ще се успокоя сама.

Въпреки нежеланието ми, Елко ме заведе на баячка. Тя, разбира се, каза че съм се уплашила много и че съм се “разминала с нея”. Имало било да става, но нещата щяли да се оправят. Даде ми да пия някакво брашно и заръча три години подред да правя курбан на тази дата или да пусна в църква черен гълъб, опян от попа. Дали това ще помогне, не знам, но ще го направя. Каза ми да бъда смела и че лошото било зад мен. Дали наистина е така?!