От известно време всеки ден в аптеката идва едно момче. Много симпатично момче, на видима възраст около 25 години, отявлен почитател на  body art. Всеки ден това момче си купува едно и също нещо, две спринцовки. Веднъж го попитахме за какво са му тези спринцовки, а той измърмори нещо от сорта, че му трябвали защото правел татуировки?! Повече не сме го разпитвали-все пак не е престъпление човек да си купи спринцовки, може да храни с тях малки котета например, или баба му да е на инсулин…

Преди два дни тук в селото имаше събор. Всяка година по това време организират подобно мероприятие, като ние естествено, сме винаги сред официалните гости. Не пропуснахме и тази година събитието, но предпочетохме да се скатаем по-встрани и не седнахме при “ВИП”-овете, горещо радвани от компанията на кмета и другите видни личности на селото. Докато си пиехме кротко бирата, отнякъде се появи това момче, с многото татуировки и пиърсинги по тялото.  Аз споделих с Елко наблюденията си за него, а той озадачено ме попита дали съм сигурна. В какво да съм сигурна? Не знаех нищо за него, нито как се казва, нито с какво се занимава наистина…Единственото нещо, което знаех със сигурност беше, че това момче има нужда от две спринцовки дневно. Това момче, обясни разочаровано Елко, току що ми заяви, че от една година е “чист” и не е пипал дрога.  Ама ти го познаваш? Да, казва се Ицо, брат на една позната… Преди малко говорих с него, докато взимах бирите от бара, а той ме уверяваше, че вече е нов човек…

Днес Ицо пак дойде в аптеката и отново си купи същото-две спринцовки. За първи път забелязах червените петна по ръцете му. Срещнах и погледа му- мътен като турско кафе и някак нежив…