След хубавото винаги идва ред на лошото.Факт. Само защо аз не мога да се науча да гледам по-философски на нещата?! Мразя я тази моя глупава свръхчувствителност. Още от дете повече проблеми ми е създавала, отколкото да ми е била от полза.За най-дребни неща-рев: скарала съм се с някой-рев, някой ме погледнал накриво, волно или неволно-рев, тъжен филм или песничка някаква пак рев. Ревла! Иска ми се да мога да я събличам тази моя чувствителност като рокля от себе си и да я захвърлям в коша за пране. После да я обличам пак, когато ми потрябва, чистичка и изгладена, без петна и гънки.
юли 26, 2006
юли 26, 2006 at 2:54 pm
Ти си добре, поне си жена!
Представяш ли си същото, но при мъж?
юли 27, 2006 at 6:20 am
Недей така, Вера, много от причините за “слабите” страни в един характер често се оказват източници на невероятна сила в определени моменти.
Медалът винаги има две страни, а и много рядко можеш да изрежеш лошото, без да пострада хубавото.
Казвам ти го съвсем буквално, имам позната, която май остърга чувствителността от себе си под натиска на обстоятелствата, но сега, когато говоря с нея, сякаш нещо й липсва.
Като в “Маймунската лапа” – внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне
юли 27, 2006 at 10:45 am
@Дончо:Не си го представям и не искам да си го представям! Не че робувам на предразсъдъци,че мъжете трябва да бъдат мачовци и нямат право да плачат…Представяш ли си да се съберем двама ревльовци на едно място?! Трагична картинка! Все пак е хубаво, като ти се реве, да имаш мъжка тениска наблизо, за да избършеш сълзите си!
@skoklyo:Аз не искам да “изстържа” от характера си тази черта,не. Тогава няма да съм аз! Просто понякога ми се иска да бъда малко по-дебелокожа и да не се впрягам за глупости. Иначе е хубаво в повечето случаи човек да е свръхчувствителен, прав си. Така усещаш не само цвета, но и нюанса на нещата.
юли 27, 2006 at 12:13 pm
И аз често си рева за щяло и нещяло, но наистина ще е по-добре ако имам наоколо една мъжка тениска, за да си бърша сълзите – тогава няма да парят толкова….сега мъжете да не вземат да се възгордеят щото се има предвид точно определена мъжка тениска – не всяка върши работа…
юли 28, 2006 at 6:26 am
Цвета на тениската има ли значение?
юли 28, 2006 at 7:39 am
@Сашо: Цвета няма значение, нито размера, макар някои да се съмняват в това!
юли 28, 2006 at 8:34 am
аааааа – ако си говорим за размера на тениската – хич не искам да се бърша с тениска с размерите на детска носна кърпичка…..друго си е фанелка като палатка тип “Алпийка”…- наздраве за високите и широкоплещести мъже!
юли 28, 2006 at 9:35 am
Мон, тя може да е широчка не поради широките рамене, а поради широкият, масивен кръст да речем! Знаеш повечето мъже как сме… особено четящите тук. Мързеливи и дебели
.
юли 28, 2006 at 10:39 am
вай вай …кво правя изобщо аз в този блог тогава..?
юли 28, 2006 at 11:27 am
@Doncho:Е ся ще се обиждаме ли?!
юли 28, 2006 at 11:52 am
Е, Дончо, толкова ли са високи таксите за фитнес-зали в Дания? Пък и колоездачната инфраструктура там е добре развита. Вода за плуване имате от всички страни, очарователни скандинавки за мотивация …
Тумбакът отдавна не е символ на авторитет и благосъстояние. Освен в България, може би …
Така че грам извинение нямаш
юли 28, 2006 at 1:00 pm
@edikoisi: няма бе, няма да се обиждаме, ама повечето компютържии сме точно такива. Бавно увисваме, докато висиме пред мониторите.
@skoklyo: таксите са високи, но не това ме спира. Спира ме мързел. А знаеш, че мързелът е един много умен съветник, който помага бързо и ефективно да откриеш необходимото мотивирано оправдание. Не само пред самия себе си, а и пред другите
.
Моето оправдание е ясно – мразя фитнес. Мразя го както от мързел, така и защото го смятам за губивреме. Тъжно, но факт
.
Иначе шкембето по-скоро е признак за липса на благосъстояние…
юли 28, 2006 at 1:11 pm
Дончо, ако беше чак толкова мързелив, колкото се хвалиш че си, сега нямаше да крачиш по датските улици към близката сладкарница, а по българските – към службата за социално подпомагане
Проблемът, според мен, е че си женен и търпят малките ти недостатъци, иначе бързичко ще се мотивираш да направиш нещо по въпроса
Надявам се този блог се чете от който трябва
юли 28, 2006 at 1:50 pm
@Mona: Имай предвид все пак, че обиколката на бицепса е в обратнопропорционална зависимост с IQ-то.
@edikoisi:Ти пък си много тънкообиден!
@skoklyo: Ти колко коремни преси правиш, ако не е тайна?
@Дончо: Ти откъде знаеш кой чете блога? Да не си ми разбил паролата и да се логваш вместо мен, а?!
юли 28, 2006 at 2:04 pm
Тайна е, Вера, строго пазена от въоръжена до върха на опашката си котка! Ако се прежалиш, пробвай да я разкриеш, ала след това няма да можеш да постваш в блога си дни наред
Освен това е кално да прибягваш до аргументи ad hominem
юли 28, 2006 at 3:22 pm
@skoklyo: Правилата тук, ако не се лъжа, май аз ги определям?!
юли 28, 2006 at 5:18 pm
Предполагам коментарът ми изглежда малко остро написан, което е погрешно тълкувание. Говорех в буквален смисъл за котката си, която е единственият свидетел на моите мъки върху пода. Хапе и дращи изключително болезнено, оттам и невъзможността да я разпиташ, без да се сбогуваш с няколко парчета кожа и литър кръв.
А за правилата – никой не отрича правото ти да ги твориш и налагаш на своя територия. Надявам се сред тях обаче да няма забрана за шеги …
юли 28, 2006 at 5:27 pm
@skoklyo:За ШЕГИ забрана няма, може да си сигурен в това…