Вчера водих Наско на зъболекар. На 6 години е, а вече има 4 пломби в устата. Горе-долу по една на година, откакто са му поникнали зъби. Хич не е добре това, но зъболекарят казва,че няма страшно. Това, че имал проблем с млечните зъби, не е критерий, че и с постоянните ще бъде така. Иначе воденето на Наско на зъболекар е голямо изпитание на волята и духа. Станислав ми е съученик от средното и проявява изключителна дипломатичност и търпение към сина ми. Вчера направо сътвори “чудеса от храброст” като в продължение на 1 час го увещаваше (не без моя намеса) да му позволи да работи зъбчето. Още с идването се почна с едни уговорки, че ще отвори уста, само ако звукът на машинката бъде спрян, при което ние изгубихме ума и дума. Първоначално благосклонно му беше разрешено да вдига и пуска зъболекарския стол няколко пъти, което при друг стоматолог би предизвикало пристъпи на истерия, предвид стойността на това скъпо съоръжение. После беше извършена щателна ревизия на всички машинарийки по таблото от страна на Атанас. Припи му се вода, приходи му се до тоалетна, огладня. По едно време реши да остроумничи и засипа Станислав с какви ли не въпроси- за родословното му дърво, за семейното му положение, а също и за това кой прави неговите зъби, което впрочем ми се стори доста логичен въпрос. Аз бях на ръба на нервна криза, но стисках зъби(не силно, че и мене ме е страх от машинката).
Накрая, след тройна местна упойка, се кротна и зъболекарят успя да изчисти зъбчето и да постави пломба.
Сега върви и се фука с новата си придобивка наляво и надясно, а аз съзаклятнически си мълча, нали е мъж все пак, макар и малък.
