Тези дни ми е едно такова лежерно на душата, че искам само да си кютам в безгрижно съзерцание и никой да не ме закача за нищо. Точно в такива моменти на душевен непукизъм, всички като че ли се надпреварват да ме канят на какви ли не мероприятия и да ме включват в сметките си, игнорирайки ме като потенциален кръчмар(ка).

Така например онзи ден, след безобразно дълга и почти толкова изморителна тренировка, исках само да се прибера и да изпадна в поне 8 часова кома. Да да, ама не! Един приятел имал неблагоразумието да се роди точно на този ден, без оглед на моето физическо изтощение. И това ако не е егоизъм от негова страна…Нямаше как да откажем, отидохме. Там трябваше да се борим с едни огромни сачове с пилешко месо и “душмански” салати по 1/2 килограм. Иначе знам за какво се потих в залата като кобила на конни състезания!

На следващия ден същата история се повтаря. Други приятели правили ремонт вкъщи. Купили си ново обзавеждане за хола, боядисали тук-там и хоп, ето ти повод за напиване. То на българина поводи му дай да си намира, а това си е баш повод, даже цяло поводище. Ей в това съм го признала нашия народ! Дето се вика в българския презничен календар празниците са като новите мерцедеси на управляващите - много на брой и все лъскави! Само дето за разлика от празниците, возилата не са за всеобщо потребление, но това е друга тема. За гостито ми беше думата. Отново ме “наказаха” с бутилка изстудено бяло вино и мезета от сорта на луканка, свински врат и други кощунствени за морала на някой вегетарианец храни. Колко пъти съм била на крачка да се откажа от консумацията на месо и то не поради етични съображения, а просто защото не обичам кой знае колко месо. Но тогава вероятно ще трябва да мина  в пълна изолация и да отделям 2/3 от свободното си време,което и без друго е кът, за готвене. То и сега вкъщи като сготвя нещо постно, мъжете само ми хвърлят едни такива увълчени погледи и аха да скочат мене да изядат. На мен ми е мил живота. От скромната си житейска практика съм се убедила в едно нещо: мъж и ядене без месо са две абсолютно несъвместими понятия! Може и да има изключения, но аз поне не съм чувала за такива. Дори и да хапнат постно, обикновено замезват я с шунка, я с луканка или в краен случай - с шпеков салам. Та как бих могла да оцелея аз, евентуалната вегетарианка, в една такава дива и негостоприемна среда?!

На следващия ден, в събота късна сутрин, спокойствието ми отново беше нарушено този път от поканата на една приятелка да ходим на плаж Сега пък и това! Тези хора нямат ли си друга работа?! Едвам ме нави!  Хич не е лесно цял ден да се излежаваш под чадъра и да събираш тен, да се къпеш  в прохладната вода на басейна, а за капак - да пиеш коктейли! Както и да е, изтърпях и това!

Вечерта пък получих оферта за кино и тогава вече осъзнах, че нещастието ми няма край! Два часа бях принудена да търпя натрапчивия сексапил на Джони Деп и префиненото излъчване на Орландо Блум! Мъка, ама мъка!

Днес вече бях твърдо решена да се отдам на философски размисли за живота в компанията единствено на чаша кафе и книга и ето телефонът пак звъни. Отново е приятелката ми плажистка, която ме привиква да губим време, въргаляйки се по шезлонгите. А и  този шоколадов тен вече ми идва  в повече. Обаче сърце не ми дава да и “чупя хатъра” и безхарактерно, като една амеба, се оставям да ме съгласи.

Ей така, за добро или зло, си патя за това, че съм “мека Мария”, но от утре вече край!