belly-dancer.jpg

Снощи бяхме пак на сватба. Един познат от старата махала се женеше, а ние до последно се чудехме дали да ходим или не. Спокойно можехме да пропуснем радостното събитие, но мисълта да се срещнем с приятелите от предишния ни квартал и заедно да се позабавляваме, наклони везните в полза на отиването. В последствие леко съжалих за това решение, но нямаше какво да се направи и трябваше да изтикаме сватбата, ако не до края, то поне до фазата, когато започват реплики от сорта на “ти мене уважааш ли ма?”. 

Още с влизането в ресторанта ни заля такъв водопад от люта чалга, че изведнъж си припомних какво е да живееш в съседство с мургавото население на Столипиново. Оказа се, че за музикалното оформление цяла вечер ще се грижи оркестър, чийто музиканти изглежда смятат за апотеоз в музикалното творчество  кючеци като “Доко Доко” и “Каручка” или бяха просто много носталгично настроени. В интерес на истината свиреха и народни песни и хора, но само как ги свиреха! Добре че не разбирам много от фолклорна музика! (Това не ми пречи да харесвам родопските и македонски народни песни и да “осквернявам” понякога автентичното им звучене с моите лаишки опити за фолклорно пеене.)

Естествено да се води нормален разговор на фона на тази какафония беше невъзможно, защото това не беше просто музикален фон. Музикантите си бяха поставили за цел да подобрят световния рекорд  по сила на свирнята (ако има такъв), а ресторанта, в същото време, се оказваше тесен за техните грандиозни амбиции. В резултат на това, след дълги и неуспешни опити да надвикаме оркестъра, ние превключихме на езика на  жестовете и мимиките.Четенето по устните не ни се отдаваше много и затова се споглеждахме като котараци, за да следим кой  от компанията ще каже “наздраве”,та да се включим в тоста.

“Звездата” на вечерта беше кумата. За рубенсовите й форми няма да говоря, за да не обидя някой. На село на такъв тип жени им викат “убави”, а бай Спиридон от Манолско конаре сигурно ще възкликне: “ух,машала!” и ще проточи тлъста лига. За роклята й в минималистичен стил, също ще премълча, споменавайки само, че дрешката почти не оставяше простор за мъжкото въображение и ставаше по-скоро за плажа, отколкото за кумство. Може пък да е нямала друга рокля жената!  Но когато въпросната дама се качи на масата на младоженеца и се раздруса пред замъгления му поглед в кръшен ориенталски танц, тогава вече наистина се ококорих. При това тя си носеше специален професионален екип за случая с всичките му там пайетки, ресни и прочие кичавости. Явно кючекът върху масата беше подарък от кумовете за младата двойка! Находчиво и оригинално! По-късно се разбра, че кумата била кючекиня. Е, това ако не е 3 в 1, здраве му кажи! Хем кума с пищни форми, хем як кючек, хем безплатна програма за гостите! 

Тръгнахме си първи и мълчаливо се наслаждавахме на тишината в колата по пътя до вкъщи. 

Вече реших: ако ме поканят отново на подобна сватба и отида, ще трябва да ми плащат неустойка!

Фото: djerati