Забърсвайки тази сутрин монитора с крайчето на нощницата си, изпитах вътрешна нужда да усетя мекотата на клавишите под пръстите си. Седнах, без никаква идея за какво точно ще пиша, дали няма да се потя над текста 1 час и после само с едно Delete  да го залича от екрана, сякаш никога не го е имало. Сетих се как в “Майстора и Маргарита” изгореният ръкопис “възкръсна”, но това тук нито е ръкопис, нито пък е произведение с някаква художествена стойност. А съвсем наскоро научих, че и в Интернет написаното е почти вечно, дори след неговото заличаване, и си стои кротко там някъде в Мрежата, надсмивайки се над наивното ти намерение да го изтриеш. Дяволска работа!

А имам за какво да пиша-теми колкото щеш, направо с лопата да ги ринеш! Като се започне от срещата ми наживо вчера с Веси след 6 месечна пауза и сладката раздумка, която си организирахме вечерта, премине се през нейните патила при прехвърлянето и в Италия и мистериозното изчезване на целия багаж и се стигне до уникалната и усмивка, с която разказваше за всичките си преживелици по пътя до България. (Да си напомня за Коледа вместо подарък, да си пожелая позитивно мислене!) Ние пък с Мона се оплакахме  със зверска мускулна треска(поне аз де), поради интензивните тренировки на които ни подлага инструкторката ни по аеробика, заради предстоящия й отпуск. Щом и тя (треньорката) изрева, че едвам ходи, значи работата е сериозна.

Мислех също така да напиша един пост за дамската чанта и нейното съдържание, стигащо до абсурдни величини понякога. И хоп, опит да се попари вдъхновението ми още в зародиш с информацията, че публикация на тази тема има. Парирах веднага  източника в типично блогерски стил с репликата  “Аз не претендирам за оригиналност”, но някак си ми се отщя да пиша на тази тема. Не че не мога да предложа особено виждане по въпроса, но темата някак си не можа да отприщи в мен творческа енергия за изкачване на нов литературен Еверест. ;)

Теми за писане винаги ще има, дори и ако трябва да ги изсмуквам от кутрето на лявата си ръка. По-важно е желанието, меракът, ищахът дори да се пише. Засега е налице, не знам докога… Хм, тази нощница е вече за пране!